Стив Байн
Дъщерята на меча (59)

59.

— Не е зле — отбеляза генерал Мацумори, когато Кейджи прескочи падналия стълб на уличната лампа. — Въпреки земетресението подрани с четирийсет и пет минути.

Генералът отново беше по риза и оглеждаше пораженията с ръце зад гърба.

— Самият вие сте дошли рано, сър — каза Кейджи.

— Аз не спя. Ела. Да отидем в кабинета ми.

Двамата мълчаливо изкачиха стълбите, като Мацумори леко накуцваше. Във въздуха се носеше фин прах, попадал вероятно от покривните греди. Иначе сградата беше здрава, макар Кейджи да се чудеше колко ли книги са нападали от рафтовете и са се пръснали по пода. Дори празна, сградата бе странно тиха, потънала в зашеметено, следземетръсно мълчание.

— Добре ли си, Кияма? Не си от хората, които се страхуват от земетресенията, нали?

— Не, сър. Заради друго е. Едно малко, сляпо момиче… ами тя ми каза за земетресението още преди да се случи, сър. Придърпа ме в единствения магазин, който оцеля след трусовете.

— Аха. Голям късмет е това. Добре е, че е сляпа. Сигурно го е чула отрано. Казват, че имали слух като на кучетата.

— Може би, сър. Но нямам чувството, че е това. Тя сякаш знаеше, че ще се случи.

— Ха! Може би трябва да я зачислим към разузнаването.

Двамата стигнаха кабинета на генерала. През прозорците му се виждаше пушекът от близките пожари, който се издигаше към небето. Мацумори затвори вратата.

— Генерал Ито ми каза, че имаш заложби за добър стратег, Кияма. Твърди, че си далновиден. Така ли е?

— Генералът е много щедър, сър. Аз…

— Докажи го тогава. Какво ще кажеш за Югоизточна Азия? Ако беше на мое място, как щеше да процедираш?

— На ваше място ли, сър?

— Да. Ако те бяха натоварили с тиловото управление на бойните действия в Тихоокеанската война, какво щеше да направиш в Югоизточна Азия?

Кейджи преглътна. Усети, че се изчервява.

— Сър, не съм чел всекидневните ви доклади. Без тях не съм сигурен, че ще мога…

— Ха! Покажи малко характер, лейтенант. Опитай се да налучкаш.

— Предвид онова, което знам, сър, а то е прочетено във вестниците… ами, с цялото ми уважение, сър, но аз бих изоставил Югоизточна Азия.

Мацумори седна зад бюрото си със смаяна усмивка на лицето. Бюрото беше в западен стил, квадратна мебел от яворово дърво, в тон с останалата част от стаята.

— Нима? И мога ли да попитам защо?

— Защото холандците не са проблем. Би трябвало да се притесняваме повече от британците и американците.

— Всеки, който разполага с карта, може да каже същото. Холандците не са по-големи от зрънце ориз. А какво тогава? Ако не Югоизточна Азия, то къде?

— Цейлон, сър. Колкото се може по-скоро.

Усмивката на Мацумори се разшири.

— Да нападнем директно британските интереси? Смяташ ли, че е мъдро, лейтенант?

— Необходимо е, сър. Това го прави мъдро.

— Много добре, Кияма. Напи разбираш, че нищо от онова, което е казано тук, не трябва да напуска тази сграда?

— Да, сър. Разбира се, сър.

— Добре. Нападението над Цейлон започна вчера сутринта. Къде според теб трябва да нападна след това?

Езикът на Кейджи натежа като олово. Три дни по-рано той бе отпразнувал дипломирането си в офицерското училище заедно със своите съученици. Сега един генерал му доверяваше бойните си стратегии. Беше ли безразсъден Мацумори? Или още по-лошо, отчаян? Според всички вестници и кинохроники войната се развиваше добре. Така ли беше? Дали хората от калибъра на Мацумори се нуждаеха толкова силно от нови офицери, че бяха готови да споделят държавни тайни още на втория ден? Или Мацумори просто бе непредпазлив?

— Хайде, Кияма. Нямам цял ден на разположение. Натовариха ни с планирането на стратегията и логистиката на тихоокеанската арена на военни действия. Наш дълг е да поведем Империята към победа. Недей да ми мълчиш. Кажи ми какво би направил, за да защитиш интересите на Негово величество в Тихия океан.

— Гуадалканал.

— Говори, синко. Не се намираш в училище.

— Гуадалканал — повтори Кейджи, опитвайки се гласът му да прозвучи по-звучно и плътно от предишното му пискливо ломотене. — И Тулаги, и Флорида. Всичките Соломонови острови всъщност. На ваше място, сър, щях да подготвя планове за превземането им.

Генерал Мацумори се размърда в стола и облегна лакти върху коленете си.

— И защо там?

— Заради линиите на доставки, сър. След Хаваите Гуадалканал е най-големият остров между Калифорния и Австралия. Американците имат нужда от пристан. Не можем да им позволим да го получат, сър. Ако завземем Соломоновите острови…

— Ще отрежем и британците от Австралия — кимна Мацумори. — По дяволите, ако имаме временно летище там, можем да нападаме всяка доставка в южния Пасифик.

Той се изправи и разкърши ханша и гърба си, сложил ръце на кръста си. Кейджи се зачуди дали генералът не е получил някакво тазово нараняване. След това Мацумори внезапно изсумтя.

— Не е зле, лейтенант. Никак не е зле. Добра възможност да покажем на гайджин какво можем. — Той изпъна рамене и отново разкърши хълбоците и гърба си. — Хайде тогава. Да се залавяме за работа.