Стив Байн
Дъщерята на меча (18)

18.

Кобилата на Сайто влетя, галопирайки, през портата, следвана от облак прах. Тя пъхтеше, дробовете й свиреха като мехове и самураят също дишаше тежко. Беше я пришпорил здраво и вятърът бе донесъл хладно облекчение на потното му чело. Хубаво беше от време на време да язди така. Това му разкриваше състоянието на животното, а и показваше ясно кой е господарят. А той изпитваше нужда да упражни властта си тази вечер.

Сайто скочи от седлото, подаде юздите на коняря и потупа коня по хълбока. Докато излизаше от конюшнята, потупа и любимия кон на съпругата си, чувствайки се изпълнен с енергия от ездата. Когато избърса твърдите кафяви косми от дланта си, настроението му рязко се промени.

Хисами, облечена в златисто и черно, се поклони почтително, когато той отвори вратата.

— Добре дошъл у дома — каза тя със сладък глас. — Позволи ми да събуя сандалите ти и да взема мечовете ти. Ще кажа на слугинята да донесе чай.

— Не.

— Без чай? — попита Хисами и протегна ръце към меча.

— Не — повтори Сайто, мина покрай нея и зае обичайното си място.

Тя погледна нервно към меча.

— Нещо не е наред ли?

— Не. Не се притеснявай.

— Нима една съпруга не трябва да се притеснява, когато съпругът й обикаля въоръжен из къщата?

— Една съпруга не трябва да се меси в чуждите работи — изръмжа ядосано той. — Както и не трябва да излиза без разрешение от съпруга си.

Хисами повдигна вежди.

— Да излиза?

— Конят ти пие жадно вода навън. И се поти.

Тя преглътна.

— Денят е горещ.

— Не — сопна й се Сайто. — Той е препускал. Бързо. Къде си ходила?

Хисами се опита да потисне изчервяването си.

— Наистина излизах по-рано днес — призна колебливо тя, — но беше по работа. За да проверя дали семейните дела са в ред. — Погледът й отново се насочи към меча.

— Какво имаш предвид? — попита настоятелно той.

— Имам предвид, че през последните няколко дни се държиш неестествено. Просто исках да се убедя, че при теб всичко е наред.

— Нямам нужда от лекар — изръмжа Сайто.

— Не, нямаш.

Той сключи вежди и я погледна подозрително.

— Тогава какво имаш предвид?

Хисами примигна учестено и потупа с длан по възглавницата си, която бе поставена срещу неговата.

— Знаеш ли — заговори, присядайки върху нея, — мислех си, че все още не сме повикали жрец, който да благослови къщата. Защо да не извикам някой? След това можем да осветим и бащиния ти герб, който е гравиран върху новия меч.

— Пак този меч! Защо просто не ме оставиш на мира?

— Не говоря за меча — възрази тя с маска на невинност на лицето. — Напълно естествено е да се освети къщата…

— Никакви жреци! Къщата ни е достатъчно благословена. — Погледът му свирепо се впи в нейния.

— Ходих в Секи — изтърси Хисами. — Знам за твоята Красива певица. И нейното проклятие.

— Глупости!

— Не са глупости. Тя уби господаря Канаяма. Тя е причината да изгубиш благоволението на господаря Ашикага.

— Нахална жена! Ти и проклетите ти шпиони!

Лицето на Сайто пламтеше от гняв.

— Съпругата е длъжна да знае какво става в къщата й — отвърна тя.

— Освен това е длъжна да не си вре носа, където не й е работа!

— Моля те — меко каза Хисами, — позволи ми да извикам жреца.

Той скочи на крака.

— Никога! Това глупаво суеверие вече ме изкарва от търпение. Не искам повече да чувам за него.

— Тогава няма да чуеш повече и дума от устата ми.

Сайто изсумтя, смятайки въпроса за приключен. Едва миг по-късно осъзна намека й.

— Какво искаш да кажеш?

Хисами се изправи на крака.

— Не мога да остана под един покрив с духа на тази жена. За мен е ясно, че си омагьосан. Позволи ми да повикам жрец да го прогони или ми позволи да си отида.

— Какво? — Мускулите на ръцете му се напрегнаха, сякаш се канеше да я удари. — Това е абсурдно! Да не си някоя селянка? Това, за което говориш, е чиста измислица!

— Тогава защо съпругът ми крещи и ме заплашва — въоръжен — в собствената си къща?

— Крещя, защото си си изгубила ума!

— Това със сигурност се отнася за някой в тази стая — обяви горчиво тя, за пръв път без спокойната нотка в гласа си. — Нека да разберем кой! Избирай! Избери едната от нас — мен или твоята призрачна блудница, и нека изборът ти покаже доколко си уравновесен!

Гласът на Хисами прозвуча остро като писък на орел. Сайто не го чу; в ушите му звучеше добре познатата песен. Пронизителният звук отскочи от хълбока му и се изви в сребриста дъга във въздуха. Красивата певица изсвистя и се върна в ножницата си. Едва тогава първите капки от кръвта на Хисами докоснаха земята.

Пребледняла, тя вдигна пръст към гърлото си. Трахеята й зееше прерязана и ален водопад заливаше гърдите й, оцветяваше в червено копринената й роба. Разрезът беше идеален, дълъг един пръст и дълбок половин. Ръката й се вдигна по-високо, тялото й залитна напред. Сайто отстъпи, като я наблюдаваше как изважда скритото във фуркета й острие. Хисами вдигна очи и се хвърли към него, умирайки във въздуха. Трупът й се строполи на пода.

Сайто докосна бузата си. С изненада разтри кръвта между пръстите си. Беше само драскотина, тънка като косъм. Фина червена линия под окото му, като нарисувана от художник. На пода бавно се образува също тъй червено езерце. Самураят погледна към мъртвата си съпруга, към опръсканата й с червени петънца красива бяла буза. После извади Красивата певица от ножницата й и почисти внимателно острието й.