Стив Байн
Дъщерята на меча (56)

56.

Японското военно разузнаване беше навлязло в своя разцвет след победата над руснаците, седемнайсет години преди раждането на Кейджи. Дотогава никоя толкова малка нация не бе успявала да победи друга толкова голяма. Никога в съвременния свят една азиатска сила не беше побеждавала европейска. И никога преди към победителя не се бяха отнасяли с такова презрение. Точно военното разузнаване бе победило руснаците — или поне така учеха Кейджи в офицерското училище — и заради тази победа разузнавателната дивизия се ползваше с почти безкрайното благоразположение на онези, които контролираха финансовите средства.

Сградата на военното разузнаване в Шова-ку беше един от продуктите на това благоразположение. Западняшка във всяко отношение, тя бе една от първите сгради в Токио, чиито оригинални спецификации включваха кабели за телефон. Издигаше се като остров, като атол в стил баухаус, извисяващ се над морето от керемидени покриви.

На четвъртия етаж, в стая с високи прозорци, генерал Мацумори крачеше напред-назад. Токовете на обувките му отекваха глухо върху бетонения под.

— Значи това е младият лейтенант Кияма — заговори Мацумори. — Закъснял, вир-вода, смърдящ на пот. Това по ботушите ти кал ли е, момче?

Погледът на Кейджи оставаше забит в отсрещната стена. Той не смееше да помръдне от стойката мирно, не се осмеляваше дори да раздвижи очните си ябълки.

Беше изненадан, че Мацумори е толкова загрижен за състоянието на униформата му. Генералът не носеше нито пистолета, нито меча си. Куртката му, обсипана с отличителните знаци на ранга му и бойни ордени, беше наметната около облегалката на стола му, а фуражката му лежеше на бюрото. Той крачеше напред-назад само по риза, със следи от бяло по мустаците и с множество ситни бръчици край очите, които разкриваха кариера, прекарана във взиране в карти и надничане през далекогледи. Имаше голям закръглен корем и ръце като буксирни въжета.

— Генерал Ито ми е стар приятел — каза Мацумори. Кейджи забеляза, че двамата бяха почти равни по ръст, макар генералът да беше по-едър, по-закръглен, по-мускулест. — Мой наставник всъщност. Той те препоръча, Кияма. Не проумявам защо.

— Моля да ме извините, генерал Мацумори. Повече няма да се повтори.

— Няма, не и в моята база. Ако не се появяваш тук десет минути по-рано, ще те пратя на въоръжен патрул в Югоизточна Азия, да се бориш с дизентерията.

— Да, сър.

Кейджи прекара първия ден от кариерата си във военното разузнаване, чистейки тоалетни.