Стив Байн
Дъщерята на меча (19)

19.

Сайто падна на колене под изпепеляващия поглед на Ашикага. Беше му наредено да се яви в покоите на господаря си в мига, когато новината за смъртта на Хисами достигна до замъка. Сайто никога не беше виждал подобен гняв, изписан на страховитото лице. Кожата бе почервеняла от ярост, но белезите оставаха бели и подчертаваха навъсения поглед с цветовете на войната.

— Какво ще кажеш в свое оправдание! — прогърмя гласът му.

— Господарю, тя отиде твърде далеч.

— Не! Ти отиде твърде далеч! — Очите на Ашикага изпъкнаха от гняв, дори белезите му почервеняха. — Как се осмеляваш да убиваш мой поданик без разрешение?

— Тя бе само една жена.

— Тя беше самурай!

— Но, господарю, тя ми бе съпруга. Мое право е…

— Тя беше мой самурай! А ти се осмеляваш да ми говориш за правата си? — Ашикага се надигна от мястото си, мрачен като градоносен облак. — Ти посече един от моите самураи, без дори да ми го съобщиш? Без да се съобразиш с честта ми? Повдигнала е някаква тема, която отдавна е трябвало да бъде обсъдена, и ти си я убил заради това. В случая тя е проявила по-голяма лоялност от теб.

— Но, господарю!

— Достатъчно! Ще си направиш сепуку утре на разсъмване. Уреди си делата и си избери секундант.

Ашикага изфуча от стаята, а думите продължиха да вибрират във въздуха. Настъпилата след тях тишина беше още по-потискаща и останалият сам Сайто се замисли за съдбата си.