Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Avarice, 1994. (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ваня Янчулева, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,2 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Internet (2017)
- Корекция и форматиране
- шеNMereva (2017)
Издание:
Автор: Анита Бърг
Заглавие: Алчност
Преводач: Ваня Янчулева
Година на превод: 1997
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: ИК „Плеяда“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1997
Тип: роман
Националност: английска (не е указана)
Редактор: Весела Прошкова
Художник: Димитър Стоянов — ДИМО
Коректор: Лилия Анастасова
ISBN: 954-409-154-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1004
История
- — Добавяне
На път към Испания — есента на 1992
Безплътният глас на компютъра съобщи на Дитер, че в резервоара на колата му има бензин за не повече от двайсет и пет километра. Този факт го изненада. Беше пропътувал километри, потънал в мисли за миналото. Толкова дълбоко се бе унесъл, че не беше обърнал внимание на предишните две предупреждения на компютъра. А може би имаше някаква повреда в устройството, но това беше невероятно. Също толкова невероятно беше, че преди да тръгне от Кан, не напълни целия резервоар. Толкова бързаше да избяга от лошото време, че реши да зареди с гориво някъде по пътя.
Сега тревожно се питаше на какво разстояние се намира следващата бензиностанция и дали току-що не е отминал някоя. Тръсна глава и свали стъклото, за да влезе свеж въздух, което не се налагаше, защото в колата имаше климатична инсталация. Но какво му става? Гордееше се, че е добър шофьор, почти професионалист. Подобна небрежност не му бе присъща.
Съгледа пътен знак за бензиностанция на петнайсет километра и изпита облекчение. Ужасно би било, ако свърши бензина и се наложи да търси помощ — обикновено се присмиваше на закъсали шофьори.
Можеше да си обясни връщането в миналото — безсъмнено се опитваше да избяга от настоящето.
Срамуваше се от себе си. Какво, за Бога, го накара да изпусне нервите си и да удари Магда на тръгване? По принцип умееше да се владее. Понякога биеше любовницата си Гретел, за да потисне отчаянието си. А то се пораждаше от обстоятелството, че с любовницата си, която не обичаше, можеше да се люби колкото и когато пожелае, докато с Магда, жената, в която бе влюбен, подобно удоволствие беше невъзможно.
Не беше справедлив спрямо бедната Гретел, която заслужаваше много повече. Тя винаги му прощаваше и отвръщаше на жестокостта му с обич и привързаност. Понякога му се струваше, че Гретел го познава по-добре, отколкото той познава самия себе си. Ще намери начин да се сдобри с нея — ще я заведе на вечеря в любимия й ресторант, ще й купи скъпо бижу — лесно, много лесно ще поправи грешката си.
Но с Магда положението беше по-различно. Какво ли си е помислила и колко ли се е обидила? Дитер рядко й повишаваше тон, защото не му се налагаше — тя беше съвършена съпруга, макар същото да не можеше да се каже за него. Удари с юмрук по волана, когато отново му хрумна ужасната мисъл, която не му даваше покой денем и нощем, гризеше го отвътре и съсипваше целия му живот.
Дитер фон Вайхер — импотентен!
Видя бензиностанцията, даде мигач и зави. Напълниха бързо резервоара и почистиха предното стъкло. Паркира пред някакъв комплекс от ресторант и магазин и включи телефона в колата, който по време на шофиране беше винаги изключен, за да не отклонява вниманието му.
— Магда, скъпа…
— Дитер, добре ли си?
— Съжалявам за случилото се, не знам какво ми стана.
— Не се притеснявай, миличък. Забрави го.
Поговориха за незначителни неща, сетне връзката прекъсна.
Той заключи колата и влезе в сградата. Погледна с отвращение шумната закусвалня на самообслужване и влезе в ресторанта, където плати за цяла закуска, но изпи само кафето. Обикновено в такива заведения се оплакваше и се караше за дреболии, но тази сутрин нищо не го интересуваше.
След като се извини на Магда, не се почувства по-добре и още по-потиснат отново потегли на път.
Каква ли е причината? Може би трябва да я търси в миналото? Мощната кола „гълташе“ километрите, но той шофираше като робот. Отново се върна назад във времето.