Анита Бърг
Алчност (19)

В самолета за Индия — есента на 1992

Уолт не знаеше колко дълго е лежал, унесен в мисли за миналото. Не можеше и да си обясни защо го прави — няма голяма полза да си спомняш какви грешки си направил, щом си безсилен да ги поправиш. Едно негово необмислено действие го беше обрекло на брак с Чарити. Двайсет и девет години след случката тя все още го държеше в ръцете си.

— Направи това или ще отида в полицията. Направи онова или ще те издам. Искам еди-какво си или ще кажа на татко.

Това беше шлагерът на семейния им живот.

Уолт започна да се облича. Често си мислеше за дядо си и спомените му, свързани с него, бяха приятни. Всичко, което представляваше днес, го дължеше на него и на мъдрите му съвети.

Докато връзваше вратовръзката си, се запита какво ли би казал дядо Дензил по въпроса за еликсира на живота? Най-вероятно следното: „Захващай се, момче. Кой знае, може в него да се крие нещо полезно за човечеството.“

Със сигурност се беше отклонил от философията му. И дали някога се беше придържал стриктно към нея? Винаги беше преследвал парите и свободата, която дават на онзи, който ги притежава; да помага на човечеството беше мисъл, която стоеше на по-заден план в съзнанието му. И виж каква свобода си беше извоювал! Беше безвъзвратно впримчен от Чарити, но също така и от огромния си бизнес, който безпощадно поглъщаше времето и силите му. Оправи възела на вратовръзката си. Каква разлика всъщност може да има между нормалната му дейност и бомбастичното предложение на Гътри, който най-вероятно ще ги прати за зелен хайвер? Колко пъти напразно беше обикалял света да търси лек срещу плешивост? Колко много пари беше хвърлил на вятъра, за да открие средство против импотентност? И какво в крайна сметка означават милион и половина долара? Нищожна сума, която може да го накара за известно време да забрави, че тялото му остарява толкова преждевременно. Ще телеграфира на стария Гътри, че е съгласен.