Анита Бърг
Алчност (29)

Франция — 1966

— Какво, за Бога, си направил, скъпи? Баща ти е вбесен — мъркаше Попи по телефона от вилата, където летуваше тази година. — Наговори ми едни глупости… — Тя се засмя. Джейми предположи, че има гости, защото се чуваха и други гласове.

— Предпочитам да не ти обяснявам — отвърна той твърдо и се изчерви от смущение, макар да беше сам в лондонския апартамент на баща си.

— О, хайде, миличък, кажи ми. Все пак съм ти майка. Достатъчно се тормозя, че не съм си изпълнила дълга към теб в миналото. Кой ще те разбере по-добре от мен? — Смехът й забълбука в гърлото. „Смях на щастлива жена“ — помисли си Джейми.

— Гости ли имаш?

— Гости ли? Не. Свен отиде на вечеря и остави бедната Попи сама.

— Стори ми се, че чук и други гласове — продължи той, учуден, че вече не долавя шум от увеселение. — Кой е Свен?

— Новият ми съпруг, скъпи, ще ти хареса — мъжествен, северен тип е. — Тя се изкикоти. — Хайде, Джейми, кажи на мама…

— Изключиха ме.

— О, знам. Затова ти се обаждам, макар да не съм го правила отдавна. Направо се шашнах, като чух тази новина. Но защо? Умирам да го науча.

— Мамо, честно да си призная, трудно ми е…

— На мен можеш да се довериш…

Той си пое дълбоко дъх, като все още не можеше да реши дали да й довери всичко. Може би ще шокира дори Попи.

— Чакам… — изгука майка му.

— Той откри, че имам любовница — избърбори на един дъх младежът.

— Мили Боже, какво страшно има в това? Вече си голям. Или пък… проблемът е в партньорката? О, Джейми, нали не си обратен?

— Не бъди глупава, разбира се, че не съм. Въпросната личност е Лу.

— Лу? Познавам ли я?

— Бавачката ми, не си ли спомняш?

За миг настъпи мълчание.

— Кажи го още веднъж, скъпи, но по-бавно…

Джейми повтори думите си.

— О, миличък, какъв майтап! Това е върхът! Чуйте само… — Тя явно се обърна към някого. — Скъпият ми син го прави с бавачката си, която моят бивш съпруг чука от години.

Младежът се изчерви още по-силно, когато чу гръмогласния смях, последвал думите й.

— Мамо, как можеш… — Внезапно му прималя.

— Толкова е смешно, съкровище. Не бива да ми се сърдиш, че го споделям с приятелите си. Да си направиш такава шега… направо се гордея с теб.

— За мен не е шега, мамо. Обичам я. — Доплака му се.

— Вярвам ти, миличък. Колко съм нетактична. Трябва да дойдеш тук незабавно. Настоявам.

— Предпочитам да остана сам.

— Не си прав, момчето ми, това е най-лошото решение на въпроса. Тук ще срещнеш хиляди много по-хубави жени от тази стара крава Лу.

— Не я наричай така! — сопна се Джейми.

— О, хайде, скъпи, умолявам те… ще ти изпратя пари за път.

— Не, мамо — заяви решително.

Но все пак отиде.

 

 

По-късно се оказа, че решението му е било правилно. Докато пътуваше със самолета, си мислеше, че сърцето му е разбито завинаги, че животът без Лу и нейната любов е безсмислен и че по-добре да е мъртъв.

Но само три часа след пристигането си в елегантната вила на майка му той вече се забавляваше на празненството, набързо организирано в негова чест. Танцува до изнемога, пи до забрава и в един през нощта се озова в леглото с най-прелестната и любвеобилна блондинка, каквато можеше да си представи.

— По-добре ли си, скъпи? — усмихна му се Попи на закуска и поднесе гладката си страна за целувка. Джейми поздрави стеснително новия й съпруг, който свали разтворения пред очите му вестник, усмихна се, кимна и отново се скри зад него.

— Ще закусиш ли с нас? — Майка му посочи празния стол до себе си. — Какво ще правим днес? Мисля, че трябва да отидем до Кан и да ти купим нови дрехи. После ще се срещнем на чашка с приятели в „Карлтън“, може да обядваме там. Свен ще играе голф следобед и се пита дали имаш нещо против да го придружиш. Довечера ще отскочим до Монте Карло, ще вечеряме с Ари, сетне… в казиното. Какво ще кажеш?

— Чудесна идея — ухили се младежът.

— Може би трябва да поговоря със сина ти за бъдещето му… за някои възможности… — Вестникът прошумоля и сините очи на шведа се втренчиха в Джейми.

— Не се прави на важен, Свен. Говориш като Хари — това е последното, от което се нуждае момчето. Ако възнамеряваш да разговаряш за бъдещите планове на скъпото ми дете, тогава ще му забраня да играе голф с теб. — Попи се нацупи глезено и Джейми усети облекчение. Докато беше в училището, изобщо не се бе замислял каква професия да избере; сега, когато беше ясно, че няма необходимия успех, за да постъпи в университета, бъдещето му изглеждаше още по-неясно.

— Мислех, че колкото по-скоро… — възрази Свен с напевен шведски акцент.

— Благодарни сме ти за грижите, мили, нали, Джейми? Но нека оставим бедното дете първо да си почине. — Тя се усмихна кокетно на съпруга си — дали й беше трети или четвърти, синът й не можа да си спомни. Появи се икономът, следван от нисичък, чернокос, млад мъж.

— О, фон Вайхер, скъпи приятелю. — Свен скочи на крака. — Мила, да ти представя господин Дитер фон Вайхер.

Попи подаде ръка, над която гостът се поклони, като в същото време тракна с токове. Тя се втренчи в чудесните му сини очи и усмихнато заяви:

— Обожавам тевтонския чар.

Засмяха се и останалите. Немецът така силно стисна ръката на Джейми, че той усети болка и си помисли, че швабата прекалява.

— За дълго ли сте тук, господин фон Вайхер? Организираме много увеселения… — Попи махна неопределено.

— За съжаление ще остана само днес — имам делова среща с вашия съпруг. — Той повдигна китката си и макар че не желаеше да обиди домакинята, нетърпеливо погледна часовника си.

— Свен, колко си досаден! Красивите мъже са толкова малко през този сезон. Свършете бързо с деловата част и да отидем да обядваме заедно с този чаровен млад господин.

— Благодаря ви много, мадам, но наистина се налага да замина незабавно.

— Попи, скъпа, хората имат работа, неотложни срещи…

— О, ти си непоносим — нацупи се тя.

— Дитер, елате с мен… — Свен събра вестниците си и с церемониален поклон двамата се оттеглиха.

— Може би ще се изненадаш Джейми, но обожавам немския етикет — въздъхна майка му.

— Мисля, че немецът е истински дръвник. Ледените му сини очи ме карат да потръпвам — сякаш виждам пред себе си масов убиец.

— О, Джейми, колко си жесток. Дитер е много секси. — Попи отметна глава и слънцето огря красивото й лице.

— Толкова си хубава, мамо — прошепна срамежливо младежът.

— Колко си мил, сладурчето ми. Не се предавам — изкикоти се тя и прошепна: — Догодина ще навърша четирийсет, но не го казвай на никого.

— И през ум не ми минава. Не изглеждаш на повече от трийсет.

— Разбира се, като те видят, хората се досещат. Надявах се, че ще мога да те представям за четиринайсет-петнайсетгодишен, но ти си толкова висок и едър…

— Съжалявам — Джейми се усмихна смутено.

— Предпочитам да те мислят за мой любовник — нямам нищо против, дори ще ми бъде приятно.

Едва сега той си спомни, че миналата вечер майка му не го представи на приятелите си като свой син, а просто като Джейми.

 

 

Измина месец, изпълнен с непрестанни емоции за Джейми. Той реши, че е открил начина на живот, който най-много му подхожда. Харесваше му да прекарва времето си с весели и забавни компании. Изглежда, единственото желание на всеки тук беше да е щастлив и когато беше с подобни хора, не му беше трудно да повярва, че и той е такъв.

За кратко време научи много повече, отколкото в мъчителните часове по френски и история в училище. Опозна ястия, за чието съществуване не беше и подозирал. Чичо Фред му беше дал доста полезни сведения за вината, но не и за онези, които пиеше сега. Вече говореше френски като местен жител. Майка му го научи да се облича елегантно и на изискани маниери. Усвои до съвършенство воденето на лек и приятен разговор и установи, че има чар, а в тези кръгове да си млад и чаровен беше важна предпоставка. Беше сигурен, че е научил от Лу всичко за секса, но се оказа, че се е лъгал. Блондинката от първата вечер повече не се появи, макар че той помоли майка си да я покани отново. Скоро това вече нямаше значение, защото тя бързо беше заместена от по-млада приятелка на Попи, която бе доста по-възрастна от Джейми. Лора го взе под покровителството си и му показа тънкости в любовта, които надминаха въображението му.

Точно тогава за своя голяма изненада той научи, че Гътри Евриман, станал мултимилионер на двайсет и три години след смъртта на баща си — магнат в стоманената индустрия, — е купил вила наблизо. Джейми му телефонира и още същия ден беше поканен на обяд.

— Приготви се за изненада, сладурче, случи се невъзможното — Гътри е влюбен. — Приятелят му се засмя с тънкия си фалцет. Докато крачеше към вилата, Джейми беше любопитен да узнае две неща — как се е променил през изминалите пет години Гътри и в кого е влюбен.

Изненадата действително беше голяма, тъй като шишкото беше влюбен в жена, докато всички го смятаха за…

— Знам точно какво си мислиш в момента: „Не може да е вярно, нали Гътри е обратен?“ Хайде, признай го! — Русокосият му приятел закачливо го побутна. Беше добил слънчев загар и наедрял още повече.

— Е, честно казано, дал си ми достатъчно поводи да си го мисля.

— О, тези англичани, нима никога няма да се променят? Само защото някой е артистичен и желае да изучи всички страни на живота, те си правят какви ли не заключения.

— Съжалявам, ако съм те засегнал.

— Моля, няма защо. Аз самият никога не съм бил сигурен какъв точно съм. Опитал съм и двата начина, но, изглежда, че все пак жените повече ми харесват, и по-точно — моята Сита.

— Прекрасна е — призна Джейми, наблюдавайки грациозната жена да прекосява градината пред терасата, на която двамата седяха.

— Ще бъда щастлив, ако мога да прекарам остатъка от живота си с нея. — Гътри въздъхна и се усмихна самодоволно, сякаш беше единственият, открил тайната на любовта.

Индийката действително беше поразителна — висока, грациозна, с дълга гарвановочерна коса и подчертани с черно тъмнокафяви очи. Отдавна беше захвърлила сарито и се обличаше като европейка. Беше художничка, постигнала известен успех, но за голямо разочарование на Джейми беше прекалено сериозна.

Той бе дошъл във вилата на Гътри с намерение да се забавлява, но остана разочарован. Неочаквано се озова в някакво мрачно място, където тежки завеси не пропускаха слънчевите лъчи, червено-черните тапети действаха потискащо и някъде от вътрешността на сградата непрекъснато звучеше монотонна музика. Гостите изглеждаха също така мрачни. Мъжете, повечето от тях с бради, носеха еднакви бежови костюми. Съпругите им бяха чернокоси, със силно гримирани очи и с бледи, тъжни лица. Седяха на групи, задълбочени в разговор.

От пръв поглед те решиха, че облеченият в блейзер, с излъскани до блясък обувки и късо подстриган Джейми не представлява интерес за тях и продължиха разговорите си, обвити в облаци дим от канабис, който пушеха. Ако не беше Гътри, който се суетеше непрекъснато около него, Джейми щеше да си тръгне много преди обедът да бъде сервиран, ала не искаше да обиди приятеля си, затова остана и дори изтърпя да му покажат картините на Сита. Разгледа ги с подчертано внимание, но не можа да схване причината за успеха й — всички представляваха еднообразни, неопределени цапаници. Все пак с голямо усилие успя да изрази очакваното в подобен случай одобрение.

Тръгна си веднага, щом благоприличието го позволи, като с Гътри си размениха обещания да се видят отново съвсем скоро. Отправи се към вилата на майка си, където обстановката внезапно му се стори нормална в сравнение с онази, на която току-що беше станал свидетел. Надяваше се, че Гътри не се е излъгал в Сита.

Ала скоро забрави преживяното разочарование при приятеля си — в живота му се появи ново развлечение, което, колкото и смущаващо да беше, му доставяше много по-голямо удоволствие, отколкото връзката му с Лора. Вълнуващо беше да седи в богато украсеното казино в Монте Карло и да разиграва на комар парите, които Свен му даваше всеки път, когато отиваха там. Нищо друго в живота не можеше да се сравни с тръпката, която кара сърцето да бие лудешки и дланите да се изпотяват при всяко обръщане на картата. Беше в състояние на непрекъсната възбуда и радостта от печалбите замъгляваше разочарованието от загубите.

Чувстваше се неизказано щастлив, пък и не можеше да бъде другояче, след като животът му беше низ от удоволствия. Освен всичко друго беше преоткрил майка си — ярката, далечна звезда най-после беше слязла на земята при него. Тя непрекъснато го докосваше — поглаждаше косата му, целуваше го, хващаше го под ръка, шепнеше му закачки. Джейми беше уверен, че го обича и че иска да бъде близо до нея.

Скоро научи, че Свен притежава петролни танкери и е извънредно богат. Това личеше и по начина, по който задоволяваше прищевките на Попи, а тя от своя страна — на Джейми и на многобройните си приятели.

— Какво стана с Уейн? — попита я един ден Джейми.

— Кой Уейн?

— Мъжът, облечен в костюм от светлосиньо кадифе, с когото дойдохте на спортния празник в училище?

— О, онзи Уейн — усмихна се тя. — Беше малка интерлюдия между съпрузите. За Бога, ти тогава ми се разсърди — мислех, че съм те загубила завинаги, че е писано да приличаш на скучния си баща.

— Май имаше такава опасност, нали? — Той се размърда неспокойно на стола при мисълта за срама, обзел го през този ден.

— Но всъщност ни най-малко не приличаш на Хари. До мозъка на костите си мой син. — Тя му изпрати въздушна целувка.

Когато Джейми се събуди на следващата сутрин, във вилата цареше необичайна тишина. Наметна халата си и излезе на терасата. Масата беше подредена за закуска и на нея имаше само един прибор.

— Къде са другите? — попита той прислужника, появил се веднага.

— Госпожа Йохансен остави това за вас. — Човекът му подаде плик.

— За мен? — попита изненадано.

— Тази сутрин тя отпътува, сър. Мисля, за Бейрут. Да ви приготвя ли бъркани яйца за закуска, както винаги, сър?

— Да, благодаря… — Джейми седна до масата и отвори плика. Вътре имаше пачка доларови банкноти, самолетен билет до Лондон и набързо надраскана бележка, която гласеше:

„Съжалявам, че не можахме да се сбогуваме — спеше толкова сладко, че не ми се искаше да те будя. Приложеното ще ти помогне да се справиш в началото… Попи. П.П. Пиши ми чрез моите банкери Пиктет в Женева.“