Анита Бърг
Алчност (6)

Франция — есента на 1992

Гътри Евриман беше един от малцината щастливци, които имат нужда само от няколко часа сън. Рядко се събуждаше по-късно от шест сутринта и винаги беше бодър, независимо колко бурно е прекарал предишната вечер. Често повтаряше, че е съобразителен работодател и че не държи прислугата да го чака будна по малките часове на нощта. Сутрин обаче, движейки се тромаво из вилата, блъскаше врати, изпускаше разни предмети и вдигаше възможно най-голям шум, като целеше уж случайно да събуди някой слуга или гостенин. Ако успееше, беше щедър на извинения за проявената небрежност. Беше като кученце, което се нуждае от непрекъснато внимание и някого, с когото да си играе.

Сутринта след вечерята в „Карлтън“, се събуди в пет часа и по изключение тръгна на пръсти из вилата, защото днес нямаше нужда от допълнителни развлечения. Изми се набързо и слезе безшумно по бялата мраморна стълба, обут в меки яркочервени мокасини. Върху тях със златна нишка бе избродиран гербът му. Беше облечен в тънка ленена пижама — в добре отоплената къща не се нуждаеше от халат. До колоните в хола бяха поставени огромни саксии. Спря се и откъсна едно разцъфтяло цветче. Сетне се приближи до огледалото в стил „чипъндейл“, от двете страни на което върху конзолни масички стояха два еднакви свещника. Единият беше преместен и той го върна на мястото му. После се запъти към вратата, прикрита от релефен тапет, изобразяващ италианска градина, отвори я и се озова в просторна кухня.

На масата в средата на помещението имаше поднос с чаша и чинийка от най-фин костен порцелан, както и две сребърни кани с кафе и мляко. Всичко беше покрито с голяма розова салфетка, върху която бяха избродирани инициалите му. Гътри отвори огромния хладилник, за да извади обичайния нарязан грейпфрут и сиренето, увито в целофан. Ала преди това разгледа опаковките, върху които имаше етикети с написани на ръка калориите и съдържанието на холестерол на всяка порция — от обезмасленото сирене до висококалоричната шоколадова торта. Той се беше съгласил на тази отстъпка по настояване на своя лекар, с когото се познаваха от младини.

— Гътри, трябва да отслабнеш. Помисли за сърцето си! — настояваше лекарят.

— Все за това мисля, Даниел. Слава Богу, бие още. Свикнало е с мен, нали виждаш? То си знае какво трябва да прави.

— Все пак… годините… напрежението… — настояваше разтревожено Даниел.

— Но, скъпи, нима не разбираш, че по рождение сърцето ми е „пригодено“ да служи на масивно тяло. Тежал съм близо пет килограма, когато съм се родил, и едва не съм погубил бедната си майка — след това не е помислила за друго бебе, така че, слава Богу, съм единствено дете в семейството. Не бих желал да деля наследството си с друг. — Той потръпна и плътта му се разтресе под широката роба, сякаш вълнички прииждаха към брега. — Майка ми беше светица. На нейно място бих намразил детето, причинило ми толкова страдания, но вместо това тя ме обожаваше и, разбира се, ме разглези. И така, от първия ден в живота ми вярното, старо сърце изтласква кръв в едно огромно тяло. Трябва вече да е свикнало, не мислиш ли?

— Но ти пълнееш непрекъснато, Гътри. Моля те, опитай да ограничиш поне мазнините. Следи си известно време холестерина в кръвта — ако не заради себе си, то заради приятелите си. Всички те обичаме, знаеш го. — Раболепният Даниел Розенблум, лекуващ богати и прочути пациенти, чак се просълзи, докато говореше.

— Скъпият ми загрижен Даниел, знаеш ли, че си сладурче? Заради теб ще предприема нещо — временно, разбира се. Отсега нататък ще се храня само с варена риба и със сушени сливи, обещавам ти. — Гътри погали ръката му, сетне потупа огромния си корем, което беше грешка — търбухът му така се полюшна, че трябваше да го задържи с ръце. — Може би си прав — разсмя се добродушно шишкото. — Изглежда ще трябва да проявя малко повече воля.

— Радвам се да го чуя — заяви Даниел, като нито за миг не повярва, че Гътри, прочут със слабостта си към хубавата храна и добрите вина, ще удържи на обещанието си.

Но лекарят очевидно беше сгрешил в преценката си, защото той наистина се опита да пази диета. Започна да измерва всеки грам храна, който приемаше, намали сладкишите и маслото и за шест седмици отслабна с два килограма и половина. Разбира се, никой не забеляза промяната, освен самия Гътри и теглилката му, и това беше отчайващо.

Ала тази сутрин настроението му се помрачи още щом стана. Когато се претегли, се оказа, че от нищо и никаквите два и половина килограма, които бе успял да свали, вече беше възстановил един.

Но този път вината не беше негова, а на Уолт, който ги покани на вечеря и поръча толкова вкусни ястия. Би било неучтиво от негова страна да не се съгласи с предложеното от домакина меню. Но щеше да се чувства много по-доволен, ако вместо огромния ордьовър беше взел лек бульон. Би предпочел риба на скара пред великолепните омари в „черупки“ от многолистно тесто, гарнирани с трюфели. И след тези богати блюда никога не би и помислил за шатобриан с коняк и гъши дроб, но Уолт настоя и естествено той не устоя на изкушението и погълна огромно количество. После поднесоха сирене, от което също не се отказа, а десерта имаше възможност да избере сам и се спря не на какво да е, а на великолепен шоколадов мус. Наистина не беше негова вината, че всяко от ястията изостряше дълго потискания му апетит.

Някакъв вътрешен глас му нашепваше, че трябва да поправи грешката си днес, но друг, по-силен, му диктуваше обратното. Гътри се поколеба само за миг, сетне — както добър плувец се гмурва в най-дълбокото място на езерото — се нахвърли върху съдържанието на хладилника, пренебрегна грейпфрута и битото сирене и се насочи към забранените лакомства.

Сложи върху подноса масло, кроасан, конфитюр, шунка, салам, пушена сьомга, картофена салата и накрая, като последен жест към себе си — четвърт килограм сирене със специален аромат, който обожаваше. Направи си кафе, прибави сметана и захар и се отправи с леки стъпки към трапезарията. Тананикайки си весело, подреди всичко върху стъкления плот на дългата мраморна маса, огледа с наслаждение великолепната трапеза, плесна радостно с ръце и започна да се тъпче.

Веселото му настроение изчезна, щом се нахрани и както се случва с всички неблагоразумни нарушители на предписаната им диета, Гътри почувства отвращение и омраза към себе си. Въздъхна мрачно, вперил поглед в остатъците от угощението. Как можа да направи такава глупост? Нарече се отвратително, грозно прасе, но това не му помогна, а само задълбочи ненавистта към собствената му личност. Предизвикателно напълни чинията си отново с храна и бързо я излапа, сякаш се страхуваше, че някой ще му я вземе.

Преситен, отмести стола си и се изправи. Тръгна към кабинета си с учудваща подвижност, невероятна за пълнотата му.

Имаше войнишка стойка, гъвкава и грациозна походка и се държеше с достойнство. Излъчваше такава царственост, че никой никога не се бе осмелил да се подиграе с огромното му тяло. Личността му беше толкова магнетична, че всички забравяха за пълнотата му — освен Даниел Розенблум.

Бюрото му представляваше голяма правоъгълна плоскост от бял карарски мрамор, поставена върху солидни крака. Върху него имаше телефон, чрез който освен с външния свят Гътри можеше да се свърже с всяка стая във вилата. В голяма бяла купа държеше множество писалки в бели калъфчета. Имаше и странична масичка, която също беше бяла, както и всичко останало в кабинета му, освен великолепната колекция от картини, окачени върху белите стени — една абстрактна на Пикасо в сини, черни и бежови тонове и изтънчен натюрморт на Гри, изобразяващ круша в сиво и зелено на яркочервен фон. Това беше приятен, уютен дом на естет.

От страничната масичка Гътри взе бяла папка, отвори я и започна внимателно да проучва съдържанието й, състоящо се от негови бележки, факсове, доклади, написани на пишеща машина, както и фотокопия на други документи. Това бяха досиетата на Уолт Фийлдинг и Дитер фон Вайхер.

Придърпа голям бележник към себе си, избра писалка и започна да вписва подробни бележки в няколко колони. Работи усърдно в продължение на няколко часа, докато във вилата все още цареше тишина. Когато с началото на деня къщата се оживи, забележителната му съсредоточеност го напусна.