Анита Бърг
Алчност (3)

Дитер
На път към Испания — есента на 1992

Връхлетялата през нощта буря опустоши Средиземноморието. Призори утихна, но остави градовете по крайбрежието осеяни с паднали дървета, отнесени покриви и изпочупени коли. Ураганът преобърна всяка от лодките, дръзнали да излязат в открито море, потопи яхта, като четирима от пасажерите й се удавиха, а шестима все още бяха в неизвестност, и нанесе щети на безброй други морски съдове. Това беше събитие, за което щеше да се говори дълго.

Дитер закуси рано и около осем часа съобщи на рецепцията в хотел „Карлтън“, че напуска. Остави бележка на Уолт с благодарности за прекрасната вечер — не беше от онези, които пропускат „задължителните“ любезности. Написа втора бележка на Гътри, с която му съобщаваше, че му е било приятно да се запознае с него и че се надява да получи обещаните покани за бала. Не спомена нищо за облога — трябваше му време да поразмисли.

Докато мощният мерцедес се движеше бавно по безлюдните улици на Кан — сякаш жителите на града се страхуваха да излязат и да видят опустошенията — мислеше за предложеното търсене на съкровища. Колата беше изминала повече от петдесет километра по магистралата към Испания, а натрапчивата мисъл не му излизаше от главата. Кой знае защо усещаше безпокойство.

Не го смущаваше залогът — еднодневният му приход можеше лесно да го покрие. Притежаваше сметки в банки по целия свят, за да избегне инфлацията. Държеше много злато и пари в брой в депозитни сейфове, а акциите и ценните му книжа бяха внушителни дори за кръга богаташи, в който се движеше. Имаше замък в Германия, апартамент във Вевей и друг в Мюнхен, както и имение в Шотландия, което посещаваше веднъж годишно. Колекцията му от порцелан и собствената му художествена галерия бяха прочути по целия свят. Не парите бяха проблем, а Гътри.

При положение, че беше открил еликсир на живота — ако това беше истина, разбира се — защо желаеше да се раздели с откритието си, когато то би го направило най-богатия човек на света?

„Еликсир на живота“ — Дитер се поусмихна, защото самото название му се стори някак си фалшиво. Невъзможно беше да съществува подобно нещо. Навярно е някаква шега, сигурно е намислил сложна игра за тяхна сметка.

Може би обяснението трябва да се търси в произхода и миналото на Гътри. Беше богат като Крез и дори спечелването на милион английски лири не би му направило впечатление. Парите не го интересуваха — никога не се тревожеше откъде идват, не ги печелеше с труда си, макар да признаваше, че писането на пиеси е доходно хоби. Възможността да стане най-богатият човек на света не го привличаше. Немецът удари с юмрук волана и го стисна още по-здраво. Очевидно милионерът се интересуваше от предизвикателството. Гътри беше негова пълна противоположност. Дитер беше алчен за пари — винаги е бил и винаги щеше да бъде. Страхуваше се, че един ден богатството му може да изчезне мигновено, но щеше да се постарае този миг да не го завари неподготвен.