Анита Бърг
Алчност (13)

Уолт
В самолета за Индия — есента на 1992

Уолт се отдръпна от легналата по гръб красива млада жена, протегна се и се прозина, сякаш сексуалният му провал въобще не го интересуваше. Тя го погледна и се усмихна почти срамежливо. „Бедната, по какъв начин си изкарва прехраната“ — си помисли той и машинално й отвърна с усмивка. Жената коленичи и се наведе над увисналия му пенис. Погледна го въпросително, но Уолт поклати отрицателно глава. Чувстваше се изморен.

— Колко сте надарен, господин Фийлдинг. — Ресниците й потрепнаха, поусмихна се и го погали нежно, опитвайки се да събуди интереса му.

Това му допадна. Обичаше да има близост с жени, подчертано женствени и умеещи да флиртуват. Ненавиждаше онези, дори и проститутките, които говореха неприлично. Тактичността й беше израз на респекта, който изпитваше към него и Уолт й беше благодарен.

— Тексасците си въобразяват, че са най-страхотните любовници, но ви уверявам, мадам, че мъжете от Орегон са по-надарени — каза той натъртено, сякаш от него се очакваше да поддържа флирта.

Стана от леглото и се запъти гол към банята. Пред вратата се обърна.

— Облечете се и идете в големия салон. Там ще намерите секретаря ми, който ще уреди подарък за вас и връщането ви в Ница, когато се приземим.

Жената го погледна стреснато.

— Съжалявам, господин Фийлдинг.

— Няма защо, мадам. Вината не е ваша — отвърна кисело той.

— Не желаете ли да остана? — Тя сладострастно протегна красивото си, загоряло от слънцето тяло върху белите ленени чаршафи. Дългата й, права, искрящо руса коса допълваше приятната гледка, а разочарованото й изражение действаше възбуждащо. В миналото това би го накарало моментално да я пожелае, но не и днес — не и напоследък, ако трябваше честно да си признае.

— Не — отговори рязко и затръшна вратата на банята.

Никога не ги задържаше — това водеше до усложнения, каквито не желаеше. Жените го харесваха не само като любовник. От опит знаеше колко лесно се влюбват — не в него, а в лукса, който можеше да им осигури. Знаеше и колко трудно беше понякога да се отърве от тях.

Спазваше стриктни правила при осъществяването на такива срещи. Уреждаше ги винаги секретарят му и никога Бет — смяташе за неподходящо да я натоварва с подобно задължение; предпочиташе да вярва, че тя не осъзнава, че въпросните жени са професионалистки. Секретарят Карлос беше инструктиран да подбира компаньонки на възраст само около двайсет и пет. Уолт не харесваше твърде младите заради неопитността им и заради проблемите, които сетне имаше със съвестта си. Не харесваше и по-възрастните, чиито страхове за бъдещето растяха с годините, а той не желаеше да се натоварва с грижите им.

Предпочиташе блондинки, добре закръглени и с големи гърди. Не обичаше да прави секс със скелети. Избраничките получаваха инструкции да не говорят за себе си, ако не ги питат. Имаше моменти, в които любопитството глождеше Уолт, но той се стараеше да не го проявява — в крайна сметка нито миналото, нито бъдещето на тези жени го интересуваше. Разговор на подобна тема означаваше обвързване, което противоречеше на принципите му.

Най-важното от всички изисквания беше да притежават заверено удостоверение, че не са заразени от СПИН — в днешно време такава предпазливост беше задължителна. Не му беше абсолютно наложително да прибягва до услугите на непознати жени. От години редовно поддържаше по една любовница, която винаги беше на негово разположение. Сегашната, Валери, беше с благ характер, послушна, не го обичаше, но и не очакваше любов от негова страна. Размерът на издръжката и луксозният апартамент в Ню Йорк, в който я беше настанил, бяха гаранция за верността й.

Отскоро започна да се пита защо продължава да прави излишни разходи по нея — предполагаше, че е заради старото приятелство и поради факта, че не е жесток човек, както смятаха съперниците му в бизнеса. Някога я посещаваше редовно, а напоследък — доста рядко. Беше изправен пред унижението да не знае дали ще може да се люби с нея. Консултира се с лекар, който го увери, че физически е съвършено здрав и че, изглежда, се отнася само за отслабване на сексуалното желание.

Независимо че имаше постоянна любовница, Уолт си намираше временни партньорки като бедното момиче, което току-що отпрати. Сега установи, че и те не могат да бъдат лекарство за отслабналата му потентност.

Някога се любеше с настървение, не можеше да живее без това. Ала сега, макар да не искаше да го признае дори пред себе си, имаше моменти, когато сексът му се струваше неприятна тегоба и ако все още се стараеше да го прави, то беше повече заради физическото облекчение, което му доставяше — насладата от него беше изчезнала.

Насапуниса тялото си с лавандулов сапун. Винаги използваше такъв — напомняше му за единствената жена, която беше обичал и уважавал в миналото. Не беше удостоявал с любов и респект никоя друга преди нея — по принцип не харесваше жените и смяташе, че не са достойни за него. Така беше, докато в живота му не се появи Уинтър Съливан. До такава степен тази жена спечели възхищението му, че той дори не се опита да я люби, макар че го желаеше страстно. Уинтър беше по-различна от другите. Уолт отвъртя крана на душа до края. Стараеше се да не мисли за нея често, защото изпитваше неудобство от самия себе си — не разбираше какво има в нея, което го кара да се смущава като ученик в компанията й. Да, тя беше единствената жена, с която никога не се опита да прави любов — проклетият респект го беше възпирал винаги. Знаеше защо ненавижда почти всички жени — заради Чарити. Неволно се усмихна. Не познаваше на света човек, който да носи по-несъответстващо на характера му име. Уолт беше силен и уравновесен човек, но единствено тя можеше да го изплаши.

Отпусна се в леглото, загърнат в хавлията. Чарити — най-голямата грешка в живота му…