Анита Бърг
Алчност (27)

Кан — есента на 1992

— По дяволите! — Джейми погледна часовника си. Не трябваше да закъснява за срещата с Гътри, който държеше на точността.

Спусна крака на пода. Колко странно, че прекара толкова време в спомени за онези години, вместо да се облече. „Бедната Лу — усмихнато си помисли той. — Навярно вече е на петдесет и девет или на шейсет.“ Странно, едно време му се струваше, че никога няма да я забрави, а се оказа точно обратното.

Джейми чакаше Гътри в големия салон на великолепната му вила. Не скучаеше, защото разглеждаше с възхищение редките картини и предмети в стаята. Отначало вниманието му беше привлечено от картина на Пикасо, сетне от друга на Матис. Седеше върху широко, тапицирано с бяла дамаска канапе и с интерес се оглеждаше. Нищо не дразнеше окото. Всичко беше поставено на мястото си прецизно и с чувство за красота и мярка. Дори белите цветя във вазите бяха перфектно аранжирани. Отпи от кафето, поднесено му от прислужника.

— Скъпи мой, хиляди извинения… — Гътри се втурна в стаята, облечен в дълъг, бял, обшит с кожа кафтан, следван от шест кученца и изключително красив млад мъж в джинси, мокасини и сако, ушито от Армани. — Тези дни старото ми тяло все по-бавно и по-бавно се раздвижва. Не желаеш ли нещо по-силно? — Той кимна към кафето.

— Не, благодаря.

— Закусил ли си? — попита Гътри, предпочитайки да забрави обилната си закуска. „Днес не е ден за диети“ — беше си казал, докато стоеше под душа.

— Да си призная, не съм.

— Тогава заповядай… — Нареди на перфектен френски на младия мъж да сложи още един прибор. — Блините са чудесни… Великолепно задниче, а? — засмя се, проследявайки с поглед най-новия си любовник, който излизаше от стаята.

— Щом казваш — ухили се Джейми.

— Как е неотразимата Мика?

Той го изгледа, питайки се какво да отговори. Нямаше смисъл да го лъже, Гътри винаги знаеше всичко, дори преди да се е случило. Ето защо реши да му каже истината:

— Представа си нямам. Беше много добре, когато я видях за последен път преди две седмици.

— Казаха ми, че преди няколко дни са я видели да се забавлява в „Таки“.

— Нищо чудно. — Джейми се опита да скрие мъката в гласа си.

— Зарежи я, момчето ми, тя не е за теб.

— Ще ми бъде трудно… — отвърна приятелят му, осъзнавайки, че ако друг му беше дал подобен съвет, щеше да го удари.

— Като начало ще си намериш друга — все още си божествено красив, знаеш ли?

— Май съм понапълнял.

— Защо да страдаш за жена, която не те заслужава?

— Питам се защо ли ти позволявам да ми говориш всичко това?

— Много добре знаеш, че съм привързан към тебе и че винаги казвам истината… Сигурен съм, че отначало Мика те обичаше, само глупак не би го забелязал. Въпросът е дали все още е така. Ммм? — Той събра върховете на пухкавите си пръсти и се втренчи в госта си. — Понякога имах усещането, че много здраво си впримчен, пиленце.

Джейми поклати глава, сякаш да изрази несъгласие. Гътри обаче изразяваше собствените му мисли; още по-неприятно му беше да чува истината от устата на друг — това вече беше истински кошмар. Младият мъж влезе в салона и Джейми се намръщи: разговор с Гътри насаме беше едно, но разискването на тази тема в присъствието на непознат — съвсем друго.

— Не се безпокой, Жан-Пиер не разбира нито дума, нали, детето ми? — Той се усмихна широко на любовника си, който му отвърна със същото. — Открих го в един бар в Марсилия, много е сладък, нали?

— Не се ли страхуваш от СПИН, Гътри?

— За Бога, не. Никога не правя нещо, което би ме изложило на риск.

Закуската беше донесена на количка, бутана от красива филипинка. Домакинът се съсредоточи върху блините и черния хайвер, които поливаше обилно с бяло вино, сетне заобяснява защо е поканил Джейми.

— Можеш ли да останеш тук известно време?

— Ще бъде удоволствие за мен. Не изгарям от желание да се върна в Англия.

— Чух огромната сума, която братовчед ти е загубил на рулетка снощи. Предполагам, че парите са били твои? — Джейми кимна. — Непоправим си, момчето ми.

— Знам.

— Има ли някакъв шанс да престанеш с комара?

— Може би, ако нещата ми потръгнат.

— Сигурен ли си?

— Да. Обещах си, че ако този път сполуча, ще ми е за последно.

— Тази песен съм я чувал и преди — изсмя се добродушно Гътри.

— Не, този път съм се зарекъл — заяви твърдо Джейми, подушвайки, че той ненапразно го разпитва толкова подробно.

— Искам да се поправя. Достатъчно главоболия създадох на Мика.

— Как е милият ти брат Есмънд? — запита домакинът с невинно изражение.

— Богат е. — Джейми се усмихна добросърдечно.

— Не те ли е яд, че той получи всичките пари?

— Не, никак. Имам Грантли — за щастие баща ми нямаше право да го включи в завещанието си, иначе Есмънд щеше да получи и него.

— Сигурно е трудно да поддържаш замъка и имението без състояние зад гърба си.

— Продавах по нещо, а и участието ми във филми помогна много.

— О, да, филмите ти… — Гътри се надигна от удобното кресло и пристъпи до голяма мраморна маса, върху която бяха подредени книги. Върна се и подаде една от тях на Джейми, който с нарастваща изненада установи, че това е някакъв сценарий.

— Питам се дали би хвърлил око на това вместо мен. Дадоха ми го да го проуча, но не разбирам нищо от филми. Нуждая се от експерт, който да ме посъветва. Когато те видях снощи, момчето ми, помислих, че боговете ми изпращат дар.

Актьорът взе сценария и опитвайки се да скрие разочарованието си, се съгласи да помогне.

— В него има роля, която е идеална за теб.

— Нима? — Отново наостри уши.

— Разбира се, не мога да говоря от името на режисьора…

— О, да, разбирам.

— Но бих могъл да му повлияя…

— Разбира се.

— Само ако ми помогнеш.

— Ще изпълня всяко твое желание.

— Какво мислиш за Дитер и Уолт?

— Единият е шваба, а другият — янки. Какво повече може да се каже? — отвърна му с арогантността на англичанин.

— Много точно. — Гътри се разсмя. — Но все пак кажи ми честно мнението си за тях.

— Мисля, че и двамата са алчни. Дитер не е това, за което се представя. Уолт, макар че изглежда джентълмен, винаги предизвиква в мен усещането, че може да бъде брутален при дадени обстоятелства и че умее да контролира склонността си към насилие. И щом искаш да съм откровен, не бих желал да имам взимане даване с тях — особено с Дитер.

— Точно така — занимава се с мръсен бизнес.

— Значи е вярно, че е замесен в търговия с оръжие?

— Несъмнено. Черпя сведения от сигурен източник — направо от извора, тъй да се каже. — Гътри се усмихна, припомняйки си дългия разговор с негово превъзходителство — зловеща личност, но пък полезен контакт. — А сега да поговорим за моето търсене на съкровище.

— Значи не си се шегувал онази вечер? — засмя се Джейми.

— Не, момчето ми. Планирам го от доста време.

— Дитер и Уолт също ли ще участват?

— Да. Срещата с тях миналата вечер беше щастливо съвпадение, иначе трябваше да разкрия идеята на бала. Сега се нуждая от твоята помощ.

— Как бих могъл да ти помогна, след като не разполагам с такава огромна сума?

— Ако обещаеш, че няма да проиграеш парите ми на комар, ще ти дам сумата, необходима за залога. Искам да държиш двамата под око вместо мен. Нямам им абсолютно никакво доверие. Междувременно, ако нямаш нищо против, прегледай сценария…