Анита Бърг
Алчност (34)

Ню Йорк — 1979

Бременността й не беше лека — тялото й се поду като балон, стъпалата й отекоха така, че можеше да обува само домашните си пантофи. Лицето й подпухна и се покри с петна, получи разширени вени и киселини в стомаха. На всичко отгоре прилошаванията й продължиха и след първите три месеца и продължиха почти през целия период на бременността.

— Няма ли някое лекарство от дядо ти, което би ме облекчило? — проплака веднъж.

— Опитах всичко — извини се Уолт. Действително изпитваше състрадание към нея, но беше безпомощен да й помогне. Видът й ставаше все по-трагичен и тя престана да излиза. Тътреше крака из мрачния, неуютен апартамент, като по-голямата част от деня прекарваше пред телевизора или в четене на клюкарски списания.

— Съжалявам, но не мога да работя. Не мога да допусна някой да ме види в това състояние — хленчеше Чарити.

— Разбирам, не се тревожи. Аз ще се заема с продажбите.

— Но ти не знаеш как.

— Ще се науча.

— Ами лабораторията…

— Андрю и Скот спокойно могат сами да се справят с производството — отвърна й, имайки предвид по-старите помощници от петимата, които бяха назначили.

— Но ще научат състава на продуктите ни.

— Всеки компетентен химик може да го открие, сладурче.

— О, Уолт — замечтано въздъхна тя. — Нарече ме „сладурче“. Не си го правил досега. — Очите й се напълниха със сълзи, а той съжали, че не беше искрен.

Често признаваше пред себе си, че не може да се оплаче от живота — предстоеше му да стане баща, а и Чарити се оказа пестелива и грижовна съпруга. Животът на приятелите му беше взел съвсем друга посока. Джъби се беше развел с Мери-Лу и беше обременен с издръжка, която едва смогваше да изплаща с малката си заплата на техник. Браковете на други двама негови приятели от колежа също бяха приключили в бракоразводната зала на съда. Двамата с Чарити продължаваха да са заедно, въпреки че нямаше взаимност в любовта им. Уважението, което с годините бяха изградили един към друг, се оказа достатъчно за поддържане на връзката им. Може би Уолт беше по-щастлив, отколкото си мислеше и не трябваше да роптае срещу съдбата, която му беше наложила този брак. Това му подсказваше разумът, ала сърцето му не преставаше да копнее за истинска любов.

 

 

Уолт предприе решителна стъпка. Отново посети банката и проведе дълъг разговор с директора. Оттам отиде направо на Кипс Бей Плаца и нае просторен апартамент с изглед към Ийст Ривър.

Чарити беше твърде отпаднала, за да протестира за новия разход. Благодари му за загрижеността и със сетни сили се зае да направи план за мебелировката на новия им дом.

За своя изненада Уолт откри един нов свят. Установи, че му харесва и приляга да бъде търговец. Лесно правеше контакти, а най-голямо удоволствие изпитваше, когато се пазареше при сключването на сделки.

Всяка сутрин, когато се качваше в колата, знаеше, че през деня му предстои някакво ново предизвикателство или вълнение, за разлика от скуката в лабораторията. Повече не му се връщаше там. Проблемът обаче беше, че Чарити вече обсъждаше връщането си на работа след раждането. Следователно Уолт имаше на разположение шест месеца, за да разшири производството до такава степен, че да се яви необходимост от двама пласьори.

Един ден го извикаха в банката и се поинтересуваха дали би желал да купи една фалирала фармацевтична компания в Куинс. С нарастващо вълнение Уолт обходи просторните работни помещения и огледа добре обзаведените лаборатории. Мястото беше изключително подходящо за бъдещите му планове. Докато разговаряше с работещите във фабриката химици, които, подозирайки, че той ще бъде новият им шеф, се постараха да му се харесат, взе още едно решение: да запази и текущото производство на традиционни лекарства. И без това от известно време го безпокоеше мисълта, че алтернативната медицина може да се окаже преходно увлечение, което бързо ще премине. А тук се произвеждаха широк спектър витамини и диетични препарати, от които американците никога нямаше да се откажат.

Но защо предприятието беше стигнало до фалит? Уолт бързо прозря истината. На паркинга се намираше колата на сегашния собственик — голям ягуар. До него се мъдреше собственият му раздрънкан шевролет. През последните години беше научил едно много важно правило в бизнеса: да си определя най-малката заплата, да кара най-скромната кола и всичко останало от печалбата да влага в развитието на предприятието си.

Веднага се върна в банката, за да обсъди финансовите въпроси. Поизпоти се, когато разбра с какво задължение се нагърбва, но, от друга страна, беше горд от доверието, което му оказваха; защо иначе щяха да му правят това предложение? Още същия ден даде положителен отговор.

Когато се прибра в новия си, уютно мебелиран апартамент, не съобщи на Чарити за стъпката, която беше предприел — оправда се пред себе си, че не иска да я тревожи. Всъщност истинската причина беше, че този път желаеше да се избави от опеката й и сам да вземе решение.

 

 

С напредването на бременността оплакванията на Чарити ставаха все по-чести, което до известна степен го отегчаваше. Започна да отива на работа по-рано и да се прибира по-късно, което не можеше да се обясни само с желанието му да избяга от непрестанното й хленчене. Трябваше да сложи ред в новото предприятие, да се справи със старите дългове, а това изискваше допълнителни часове напрегната работа през деня.

— Имаш любовница, нали? — обвини го една вечер Чарити, когато той се прибра към единайсет вечерта със зачервени от умора очи.

— О, скъпа, не бъди глупава, за Бога! Как бих могъл да намеря време за подобно нещо? — запита Уолт, приготвяйки си кафе сам, защото тя не можеше да понася миризмата му.

— Ще си намериш, познавам те. Чакаше само да се случи нещо подобно, за да се почувстваш свободен.

— Какво имаш предвид?

— Това, че си причина да забременея.

— Скъпа, случи се, защото беше забравила да взимаш противозачатъчните таблетки.

— А ти не го искаше, нали? Никога не си го желал. Откакто съм в това състояние, ме мразиш още повече.

— Чарити, това не е вярно. — Престана да се суети около кафето си и се извърна към нея. — Доволен съм, че ще имаш бебе. Предполагам, че искаш да чуеш точно това.

— Ето, виждаш ли? Говориш само за мен, а за себе си нищо не споменаваш — продължи да ридае тя.

— Виж какво, скъпа, изморен съм. След днешния напрегнат ден не заслужавам тази сцена.

— Коя е тя?

— Няма такава — търпеливо отвърна Уолт въпреки умората си.

— Тогава защо се прибираш толкова късно?

— Защото имах много работа. Без теб е трудно.

— Беше ми казал, че Скот и другият… забравих името му, могат да се справят.

— Да, Скот и Андрю се справят, но… — Трябваше вече да й каже. Глупаво беше, че не го стори по-рано. — Работата е там, че купих ново предприятие.

— Какво си направил? — Очите й се разшириха от изумление. Уолт отвърна спокойно:

— Това е малка фармацевтична компания в Куинс, която произвежда главно витамини. Ще продължим…

— Как си посмял? — изкрещя тя. — Как си посмял, негоднико?

— Не ти съобщих веднага, защото не исках да те тревожа. Кълна ти се, че това е самата истина.

— Знаеш, че всички решения досега сме взимали заедно. Трябваше… — Отново заплака.

— Скъпа, не разбирам какво искаш да кажеш. Все още заедно… Правя всичко за нас и за бебето.

— Копеле! Ограбваш ме.

— Как, за Бога?

— Като ме отстраняваш от бизнеса, който е единствената ми връзка с теб. — Чарити се втурна към него, грабна чашата, плисна горещото кафе в лицето му и с писък избяга от стаята.

 

 

Десет дни по-късно Уолт се люби истински за пръв път в живота си.

Всичко стана случайно, и то поради факта, че секретарката му Йоланда също работеше до късно. Не беше споменал пред Чарити, че я е назначил — възнамеряваше да го стори след раждането. Външният й вид беше такъв, че съпругата му трудно би я възприела.

Йоланда беше висока, с едър бюст и добре заоблени бедра, които умишлено подчертаваше с тесни дрехи. Имаше дълга яркочервена коса, чийто цвят според Уолт не беше естествен, и огромни сиви очи, които винаги бяха влажни като пълните й, червени устни. Говореше по южняшки меко и провлечено, което караше много мъже да потръпват. Носеше се слух, че е била любовница на бившия собственик, въпреки че мъжете в предприятието, които силно я желаеха, и жените, които й завиждаха, не можеха да си обяснят защо, след като беше толкова сексапилна, не беше заслужила нещо повече от секретарско място.

— О, господин Фийлдинг, не подозирах, че още сте тук. — Тя застана на прага на малкия кабинет.

— Наричайте ме Уолт, моля. Тъкмо привършвах с писмената работа. А вие какво правите тук по това време?

— Въвеждам нова система в документацията. Предположих, че ще ви е по-удобно да следите новите продукти, ако са в отделни папки.

— Да, наистина, така ще ми бъде по-лесно да наблюдавам новото и старото производство и да установя кое е изпреварващо.

— Желаете ли да ви обясня системата?

Той погледна часовника си — беше седем и половина.

— Да, с удоволствие, ако нямате нищо против да закъснеете още малко.

— Тази вечер не възнамерявам да правя друго, освен да измия ужасната си коса. — Тя отметна медночервената си грива, която блестеше от чистота.

За около час Уолт разгледа и схвана новата система, която, трябваше да признае, беше логична, смайващо проста и далеч по-добра от тази на Чарити. След като младата жена беше му отделила толкова много време, изглеждаше съвсем естествено да я покани на вечеря. Тя прие с удоволствие и добави, че знае чудесен италиански ресторант недалеч оттук.

Йоланда се оказа приятна компания. Уолт хареса начина, по който го слушаше — подпряна на лакти и леко приведена, тя сякаш поглъщаше всяка негова дума. По едно време той й предложи да си говорят на „ти“.

— Защо, за Бога, такова хубаво момиче като теб се задоволява да бъде секретарка?

— Хайде, хайде, Уолт, искаш да кажеш „само секретарка“, нали? — Усмихна му се, за да покаже, че не се чувства засегната. — Необходими са доста способности, за да бъдеш добра секретарка, а аз съм най-добрата.

— Мога да го потвърдя. Съжалявам, не исках да бъда груб, но толкова си хубава, че… — подхвана, сетне засрамено замълча.

— Благодаря ти, много си мил — отвърна тя с лекотата на жена, свикнала на подобни комплименти. — Някога се надявах да стана модел, но фигурата ми не беше подходяща — изискването е да си като вейка; иначе казано, да не приличаш на жена. После около три години бях любовница на един човек, който безцеремонно ме заряза. Тогава си казах, че това повече няма да се повтори и че оттук нататък ще бъда самостоятелна.

— Съжалявам… Нямах намерение да любопитствам.

— Нямам нищо против да ти разкажа историята си, Уолт. Харесваш ми.

— И аз те харесвам, Йоланда.

Само час по-късно се озова в леглото й, което беше съвсем естествен завършек на вечерта. Отначало се почувства смутен и притеснен. В присъствието на тази сексапилна жена изведнъж осъзна колко е неопитен. Безпокойството му обаче беше напразно — намираше се в ръцете на опитна любовница. След като възбудата настъпи, тялото му инстинктивно й се подчини.

Невъзможно беше да се сравни любовното преживяване през тази нощ със секса по задължение, който правеше с Чарити. С Йоланда най-сетне разбра какво означава истинска страст. Колко много му беше липсвало такова чувство осъзна едва когато тя нетърпеливо започна да го съблича, а той — нея. Нямаше място по тялото й, което да не му беше позволено да докосне, разучи и целуне — за разлика от Чарити, която по време на акта не понасяше дори запалена лампа. Това го накара да се почувства по-мъжествен и по-уверен в себе си. За пръв път в живота си преживя върховна наслада от секс.

 

 

Чарити разбра какво се е случило в момента, в който той пристъпи прага на жилището им. Издаде го изражението му, не късният час на прибиране — беше два след полунощ. Приготви се за бурна сцена, но остана изненадан.

— От известно време го очаквах, Уолт — ледено произнесе Чарити. — Надявам се, че няма да продължи. Която и да е тя, това ще й бъде за пръв и последен път, разбрано ли е? Можеш да й го съобщиш. Ти си моя собственост и винаги ще бъдеш, обещавам ти го. Защото не можеш да се разведеш с мен, знам твърде много, нали помниш? Винаги мога да отида в полицията, ако ме предизвикаш. Засега предпочитам да спиш в детската стая. Лека нощ! — Тя се обърна и с тежки стъпки се отправи към спалнята си. Бялата й памучна нощница се развяваше около нея.

Уолт потръпна. Живееха заедно повече от дванайсет години. През това време се беше грижил за нея, не беше й изневерявал и старателно беше изпълнявал задълженията си на съпруг. Ала щом се опиташе да се успокои и да не мисли за миналото, Чарити намираше начин да му го напомни и да го заплаши. Изглежда, му беше съдено да носи този ужасен товар до края на живота си. Нямаше покой дори по време на сън — често сънуваше всяка подробност от този съдбоносен ден и се събуждаше плувнал в пот.

От съседната стая се чуваше хълцането на Чарити.

Толкова много ли беше сгрешил? Никога не я беше лъгал, че я обича. Понякога я наричаше „сладурче“ и това беше всичко. Смяташе, че е изпълнил условията по договора, но очевидно изникнаха нови. Случилото се с Йоланда беше неочаквано, но бе чудесно и мечтаеше да се повтори. Тази нощ за пръв път беше почувствал свобода, щастие и забрава. Угаси лампата и покри глава с възглавницата, за да не чува плача на Чарити.