Даниъл Силва
Московска афера (9)

9. Ватикан

Габриел нямаше нужда от придружител, за да намери централния офис на Ватиканската служба за сигурност. За съжаление, познаваше пътя. Малко преди атентата срещу базиликата „Свети Петър“ се бе заел фанатично да търси доказателство за проникнал във Ватикана човек на Ал Кайда. Ако беше започнал няколко минути по-рано, можеше да предотврати най-кръвопролитното престъпление на ислямския тероризъм след 11 септември 2001 г.

Инспектор Матео Касани, добре сложен мъж в тъмен костюм с елегантна кройка, чакаше във фоайето на приемната. Той изгледа Алон с уморените си зачервени очи, после му подаде ръка.

— Добре дошли отново, синьор. Моля, последвайте ме.

Те тръгнаха по тесен коридор и спряха за кратко пред една отворена врата. В помещението двама униформени полицаи от Виджиланца седяха пред видеостена. Габриел бързо огледа изображенията на екраните: портата „Санта Анна“, Арката с камбаните, площада „Свети Петър“, вътрешния двор „Сан Дамазо“, Ватиканските градини, интериора на базиликата.

— Това е главната ни зала за наблюдение. Тя служи и като команден център в кризисни моменти, както в сутринта на атентата. Всичко е записано и архивирано. За вечни времена — добави той с уморена усмивка. — Също като Светата майка Църквата.

— Точно от това се страхувах.

— Не се притеснявайте, синьор. Знам кой сте, както и какво направихте в деня, когато терористите нападнаха този дворец. Църквата загуби четирима кардинали и осем епископи само за няколко секунди. Ако не бяхте вие, можеше да загубим и папата.

Те излязоха от залата за наблюдение и влязоха в тесен кабинет, който гледаше към притъмнелия вътрешен двор „Белведере“. Касани седна пред един компютър и покани Габриел да гледа над рамото му.

— Монсеньор Донати ми каза, че искате да видите всички снимки на мъртвия руснак, с които разполагаме.

Алон кимна утвърдително. Детективът кликна с мишката и на екрана се появи първото изображение: панорамен изглед на площад „Свети Петър“, сниман от камера, монтирана горе върху лявото крило на колонадата. Снимките се сменяха на екрана със скорост един кадър в секунда. Когато таймкодът в долния край на лявата част на екрана стигна 15:47:23, Касани кликна върху иконката за пауза и посочи горния десен ъгъл.

— Ето го синьор Островски. Той се появява сам на площада и се насочва право към контролно-пропускателния пункт пред базиликата. — Инспекторът погледна към Габриел. — Изглежда така, сякаш възнамерява да се срещне с някого вътре.

— Може ли да пуснете кадъра в движение? — попита Алон.

Касани кликна върху иконката и на екрана Борис Островски закрачи през площада, а непосредствено зад него се появи Ели Лавон, който предпазливо го следеше. След деветдесет секунди, докато се придвижваше между обелиска и фонтана отляво, Островски излезе от обсега на камерата на колонадата и влезе в този на друга камера, монтирана близо до Лоджията за благослов. Няколко секунди по-късно той бе заобиколен от група туристи. Самотна фигура се приближи до него от лявата страна на кадъра и вместо да изчака групата да мине, взе да си пробива път през нея. Видя се как мъжът блъсна няколко души от групата, в това число и Островски, после се отправи към изхода на площада.

Габриел изгледа последните три минути от живота на руския журналист: краткото му чакане на контролно-пропускателния пункт, минаването му през Вратата на Филарете, спирането му пред параклиса със скулптурата „Пиета“, последните му крачки до паметника на Пий XII. Точно шейсет и седем секунди след пристигането си той падна на колене пред статуята и започна да стиска гърлото си. Габриел се появи двайсет и две секунди по-късно, движейки се като призрак на екрана със скорост един кадър в секунда. Инспекторът видимо се развълнува при вида на Алон, който положи внимателно руснака на пода.

— Той каза ли ви нещо? — попита Касани.

— Не, нищо. Не можеше да говори.

— Какво му казахте?

— Казах му да не се страхува. Казах му, че ще отиде на по-добро място.

— Вярващ ли сте, синьор Алон?

— Върнете кадъра от 15 и 50.

Ватиканският инспектор изпълни желанието на Габриел и за втори път те гледаха как Островски върви към базиликата. Когато самотната фигура го приближи отляво…

— Спрете тук — каза внезапно Алон.

Касани веднага кликна върху иконката за пауза.

— Моля, върнете предишния кадър.

Инспекторът изпълни молбата.

— Можете ли да увеличите снимката?

— Да — отвърна Касани, — но ще се понижи резолюцията.

— Направете го.

Ватиканският инспектор използва мишката, за да очертае нужната част от изображението, после кликна върху иконката за увеличение. Както бе казал, картината бе мъглява. Ала дори и така, Габриел ясно видя как дясната ръка на самотната фигура бе хванала дясната ръка на руския журналист близо до рамото.

— Къде е трупът на Островски?

— В нашата морга.

— Извършен ли е оглед на тялото?

— Огледах го набързо за следи от физически травми или рани. Не открих нищо.

— Предполагам, че ако го огледате отново, ще откриете малка дупчица на кожата в горната част на ръката. Убиецът му е инжектирал отрова, която парализира дихателната система след няколко минути. Тя бе разработена от КГБ по време на Студената война.

— Веднага ще отида да го огледам.

— Но преди това ще ви помоля за една услуга. — Габриел посочи екрана. — Искам да знам в колко часа този човек се е появил на площада и в каква посока е тръгнал, когато го е напуснал. Освен това са ми необходими петте най-качествени негови снимки, които можете да намерите.

* * *

Той беше професионалист и като всеки професионалист си бе давал сметка за разположението на камерите. Бе свалил гарда само веднъж, в 15:47:33 часа — десет секунди след като Борис Островски за първи път бе засечен от ватиканската система за наблюдение в края на площада. Снимката бе направена от камера, разположена близо до Бронзовите врати на Апостолическия дворец. На нея се виждаше мъж с решителна брадичка и широки скули, слънчеви очила с широки рамки и гъста руса коса. Ели Лавон разгледа фотографията на светлината на уличната лампа в горния край на Испанските стъпала. На петдесетина метра оттам екип на Службата бързо претърсваше безопасната квартира за следи от отрови или радиоактивни материали.

— Косата е изкуствена, но предполагам, че скулите са истински. Той е руснак, Габриел. И не е човек, когото бих искал да срещна в някоя тъмна уличка. — Лавон разгледа снимката, на която се виждаше как ръката на убиеца стиска предмишницата на Островски. — Когато са се сблъскали, клетият Борис едва го е погледнал. Смятам, че изобщо не е разбрал какво е станало.

— Така е — каза Алон. — Той влезе направо в базиликата, следвайки инструкциите ти, и в поведението му нямаше нищо необичайно. Мисля, че умря, без да осъзнава защо.

Ели отново погледна снимката на убиеца.

— Държа на това, което казах на излизане от катедралата. Островски беше чист. Не видях да го следят. А няма начин да пропусна някого с такава външност.

— Може би той е бил чист, но не и ние.

— Допускаш, че са следили нас.

— Точно така.

— Но как са разбрали, че ще бъдем там?

— Вероятно Островски е бил следен от месеци в Москва. Когато е пристигнал в Рим, се е свързал с нашето посолство по незащитена линия. Някой от другата страна е засякъл обаждането в Рим или от подслушвателен пост в Москва. Убиецът е професионалист. Той е знаел, че няма да се приближим до Борис, без да го пуснем на обиколка, за да проверим дали има опашка. Направил е това, което истинските професионалисти са обучени да правят: изоставил е мишената и е наблюдавал нас.

— Но как е стигнал във Ватикана десет минути преди Островски?

— Сигурно е следил мен. Не съм го забелязал, Ели. Аз съм виновен, че Островски издъхна на пода на базиликата.

— Звучи смислено, но не е нещо, което твоят обикновен руски гангстер би могъл да свърши успешно.

— Тези, с които си имаме работа, не са гангстери. Те са професионалисти.

Лавон върна снимката на Габриел.

— Онова, което възнамеряваше да ти каже Борис, сигурно е било важно. Някой трябва да открие кой е този мъж и за кого работи.

— Да, някой трябва да го направи.

— Може и да греша, Габриел, но мисля, че на булевард „Цар Саул“ вече са решили кой може да свърши тази работа.

Ели му подаде едно листче.

— Какво е това?

— Съобщение от Шамрон.

— Какво гласи?

— Че меденият ти месец официално е приключил.