Даниъл Силва
Московска афера (16)

16. Москва

Казват, че Москва не е истински град, а конгломерат от села. „Това е едно от тях“, помисли си Алон, докато вървеше до Олга. При това село със сериозни проблеми. Тук група алкохолици се наливаха с бира и отпиваха от шише водка. Там банда наркомани си подаваха един на друг джойнт и тубичка лепило. На друго място ескадрон пънкари скейтбордисти тероризираше три бабички, излезли на вечерна разходка. Над всичко това се извисяваше огромен портрет на руския президент, вдигнал ръка по ленински. Най-отгоре с червени букви бе написан вездесъщият лозунг на партията: Заедно напред!

Жилищният й блок бе известен като К-9, но местните шегобийци го наричаха Кучешкия дом. Построен във формата на Н, той бе висок трийсет и два етажа, имаше шест входа и предавателна кула на покрива с примигващи предупредителни червени светлини. От едната му страна се издигаше идентична сграда — грозна доведена сестра на първата. „Това не е дом — помисли си Габриел, — а склад за хора“.

— Кой е вашият вход?

— Вход В.

— Минете през друг.

— Но аз винаги съм минавала през В.

— Точно затова искам да минете през друг.

Те влязоха през врата, означена с Б, и поеха по дълъг коридор с напукан линолеум на пода. Нямаше никаква допълнителна светлина. Иззад затворените врати се долавяха звуци и миризми на твърде много хора, живеещи твърде близо едни до други. Когато стигнаха до асансьорите, Олга натисна бутона и се загледа към тавана. Измина минута. После още една.

— Не работи.

— Колко често се разваля?

— Веднъж седмично. Понякога и два пъти.

— На кой етаж живеете?

— На единайсетия.

— Къде е стълбището?

Тя му посочи с поглед зад ъгъла. Габриел я поведе към слабо осветените стълби, където миришеше на вкисната бира, урина и едва доловимо на дезинфектант.

— Опасявам се, че прогресът настъпва бавно из руските стълбища — каза младата жена. — Вярвате или не, преди беше още по-зле.

Той сложи крак на първото стъпало и продължи нагоре, следван по петите от Олга. До четвъртия етаж бяха сами, но на петия срещнаха две момичета, които пушеха от една цигара, а на седмия — две момчета, които си поделяха една спринцовка. На площадката на осмия етаж Габриел трябваше да спре за миг, за да изстърже един кондом от подметката си, а на десетия мина през парчета от счупена бутилка.

Докато стигнат до единайсетия етаж, Олга се задъха. Той посегна към дръжката на вратата, но преди да успее да я докосне, вратата се отвори рязко, сякаш отнесена от взривна вълна. Той блъсна Олга в ъгъла и се дръпна от прага, когато първите куршуми профучаха през влажния въздух. Олга изпищя, но Алон едва го забеляза. Беше се притиснал до стената на стълбището. Не изпитваше страх, а само дълбоко разочарование. Някой щеше да умре. И това нямаше да е той.

* * *

Пистолетът бе 9-милиметров „Гюрза“ със заглушител. Беше професионално оръжие, макар да не можеше да се каже същото за дръвника, който го държеше.

Може би убиецът проявяваше свръхсамонадеяност или хората, които го бяха наели, бяха пропуснали да споменат, че една от мишените е професионалист. Какъвто и да бе случаят, стрелецът се втурна слепешком през вратата, държейки оръжието в протегнатите си ръце. Алон го сграбчи и го насочи към тавана, като същевременно блъсна мъжа към стената. Пистолетът произведе два безопасни изстрела, преди Габриел да нанесе два силни удара с коляно в слабините на мъжа, последвани от смазващ удар с лакът в слепоочието. Макар че последният удар почти със сигурност бе смъртоносен, Алон не остави нищо на случайността. Като взе гюрзата от отпуснатата ръка на убиеца, той изстреля два куршума в главата му — най-голямото оскърбление за професионалиста.

Знаеше от опит, че аматьорите имат обичая да убиват по двойки, което обясни доста спокойната му реакция при звука на хрущящо стъкло откъм стълбището. Той дръпна Олга от огневата линия и се озова в горния край на стълбите, когато вторият мъж се появи иззад ъгъла. Алон го застреля, сякаш беше мишена на тренировъчно стрелбище: три последователни изстрела в средата на тялото и един в главата за финал.

Остана неподвижен няколко секунди, докато се увери, че няма повече убийци, след това се обърна. Олга се бе свила на пода близо до първия мъж, когото Габриел бе убил. Главата му, както и на оня до стълбите, бе покрита с маскировъчна шапка. Алон я свали, разкривайки безжизнено лице с черна брада.

— Чеченец е — каза младата жена.

— Сигурна ли сте?

Тя не успя да отговори, наведе се над стълбите и започна да повръща. Габриел държеше ръката й, докато жената се гърчеше от пристъпите. В далечината се разнесоха сирените на първите полицейски коли.

— Ще бъдат тук след минута, Олга. Никога повече няма да се видим. Трябва да ми кажете името. Кажете ми вашия източник, преди да е станало твърде късно.