Метаданни
Данни
- Серия
- Габриел Алон (8)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Moscow Rules, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Атанасов, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 22 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Даниъл Силва. Московска афера
ИК „Хермес“, Пловдив, 2010
Американска. Първо издание
Художествено оформление на корицата: Георги Станков
ISBN: 978-954-26-0905-6
История
- — Добавяне
63. Лубянски площад, Москва
Както почти всички в Москва, полковник Григорий Булганов от ФСБ беше разведен. Бракът му, както и самата Русия, беше залитал от една крайност в друга: в единия ден открито обсъждане на проблемите, а на другия — Големия терор. Слава богу, бракът му беше краткотраен и не бе довел до потомство. Ирина беше спечелила апартамента и фолксвагена, а Григорий Булганов — свободата си. Не че бе успял да постигне нещо особено с нея: един-два пламенни романса в службата и следобеди в леглото със съседката — майка на три деца, също разведена.
По-голяма част от времето си Григорий Булганов прекарваше в работа. Работеше рано сутрин. Работеше късно вечер. Работеше в съботите. И в неделите. А понякога, както сега, можеше да бъде открит зад бюрото си и късно вечер в неделя. Занимаваше се с контрашпионаж. По-точно той беше човекът, който трябваше да неутрализира опитите на чуждите разузнавателни служби да шпионират руското правителство и държавните предприятия. Задачата му беше още по-трудна заради дейността на СВР[1] — служба, сродна на ФСБ. Шпионажът в СВР бе достигнал висоти, невиждани от времето на Студената война, което бе накарало противниците на Русия да отговорят по подобаващ начин. Григорий Булганов не можеше да ги вини. Новият руски президент обичаше да подрънква сабята си и чуждестранните лидери трябваше да узнаят дали е добре наточена, или е хванала ръжда в ножницата си.
Както много други офицери от ФСБ, Булганов допълваше държавната заплата, като продаваше експертното си мнение и познанията, които бе натрупал покрай работата си, на частни бизнесмени. Григорий по-специално играеше ролята на платен информатор на Аркадий Медведев, шефа на охранителната служба на руския олигарх Иван Харков. Булганов осигуряваше на Медведев постоянен поток от информация, свързана с потенциални заплахи за бизнеса на Харков, без значение дали е легален или незаконен. Медведев му се отплащаше, като поддържаше тайна банкова сметка на името на Булганов. В резултат на това Григорий бе успял да проникне в операциите на Иван Харков по-дълбоко от всяко друго странично лице. Всъщност Булганов беше убеден, че знае повече за оръжейните сделки на Иван от всеки друг шпионин в света. В Русия подобно знание можеше да бъде опасно. Понякога дори фатално, което обясняваше защо Григорий внимаваше да не настъпва Медведев по мазола. Ето защо, когато Аркадий му позвъни в 23,15 часа в неделя, отговори на обаждането му, без да се колебае.
През следващите три минути не каза нито дума. Вместо това накъса един лист хартия за писма на ситни парченца, докато слушаше сбит преразказ на събитията, разиграли се следобед в Москва. Беше доволен, че Медведев му се е обадил. Но му се искаше да го бе направил по някоя обезопасена линия.
— Сигурен ли си, че е той? — попита Григорий.
— Няма съмнение.
— Как е проникнал отново в страната?
— С американски паспорт и груба дегизировка.
— Сега къде е?
Медведев му съобщи местонахождението.
— А съпругата на Иван?
— И тя е тук.
— Какви са плановете ти, Аркадий?
— Ще му дам още един шанс да отговори на някои въпроси. После ще го заровя в някоя дупка. — Пауза. — Освен ако не искаш да го направиш вместо мен, Григорий?
— Мисля, че ще ми хареса. В крайна сметка той наруши правилата.
— Колко бързо можеш да дойдеш тук?
— Дай ми един час. Искам да разменя няколко думи и с жената.
— Само няколко, Григорий. Това не те засяга.
— Ще бъда кратък. Само се постарай да бъде там, когато пристигна.
— Тук ще бъде.
— С колко мъже разполагаш на мястото?
— Петима.
— Това са доста свидетели.
— Не се притеснявай, Григорий. Те не са приказливи.