Даниъл Силва
Московска афера (39)

39. Гасен, Франция

Вечерята в старата каменна вила недалеч от Гасен беше кратка и скромна: франзела със сирене, зелена салата и печено пиле от местната charcuterie^[1]. Оглозганите кости бяха разпръснати върху външната маса редом с крайшник хляб и три празни бутилки от минерална вода. В единия край на масата лежеше туристическа брошура, която рекламираше подводен риболов в море, където вече нямаше риба. Тя би изглеждала като обикновен отпадък, ако не беше краткото съобщение, надраскано набързо върху снимката на малко момче, държащо два пъти по-голяма от него риба тон. Съобщението беше написано от Михаил, а брошурата беше предадена на Яков по всички правила на шпионското изкуство на площад „Карно“. В момента Габриел се взираше в него, сякаш искаше да го пренапише единствено със силата на волята си. А Ели Лавон наблюдаваше Габриел, подпрял замислено брадичка на дланта си — като гросмайстор, който изчаква по-слабия си противник да направи нов ход или да се предаде.

— Мисля, че повече от всичко ме притеснява подготовката за пътуването — каза накрая Лавон, опитвайки се да подтикне Алон към действие. — Не ми харесва фактът, че Иван няма да им позволи да го посетят със собствената си кола.

— Може би просто е вманиачен на тема контрол. — Гласът на Габриел прозвуча неуверено, сякаш предлагаше обяснение, без да е сигурен в него. — Вероятно не иска чужди коли в имота си. В чуждите коли може да има електронно оборудване. Или дори бомба.

— А може би иска да ги поразходи, преди да ги пусне във владенията си, за да се убеди, че нямат опашка. Или ще прескочи всички мерки за сигурност и ще ги убие незабавно.

— Няма да ги убие, Ели.

— Разбира се, че няма — каза саркастично Лавон. — И с пръст няма да ги докосне. Не уби ли нахалния репортер посред бял ден в базиликата „Свети Петър“? — Той вдигна лист хартия, на който бе разпечатан подслушаният от Агенцията разговор. — Пет минути след като е напуснал ресторанта, Иван се е обадил по телефона на Аркадий Медведев, шефа на частната му охранителна служба, като му е заръчал да провери миналото на бащата на Михаил и центъра „Дилард“.

— И когато го направи, ще открие, че бащата на Михаил наистина е учител, който имигрирал в Америка в началото на деветдесетте. И че центърът „Дилард“ заема няколко офиса в административна сграда на Масачузетс Авеню във Вашингтон.

— Иван е наясно как се създава фалшиво прикритие и със сигурност знае, че съществуват спонсорирани от ЦРУ организации, КГБ е постигнало далеч по-добри резултати от Лангли^[2] в това отношение. Руснаците имат такива организации по цялото земно кълбо и някои от тях несъмнено са били управлявани от бащата на Иван. Иван е откърмен с похватите на КГБ. КГБ е част от неговата ДНК.

— Ако Иван имаше някакви съмнения по отношение на Михаил и Сара, нямаше да им позволи да се доближат до него. Щеше да ги държи далеч от себе си. И щеше да забрани на Елена да контактува с тях.

— Нищо подобно. Иван действа като КГБ. Ако подозира, че Сара и Михаил не са чисти, ще направи точно това. Ще прикрепи към тях хора, които да ги следят. Ще сложи бръмбар в хотелската им стая, за да се увери, че са тези, за които се представят. И ще ги покани на обяд, за да установи какво знаят за организацията му.

Габриел замълча, признавайки се за победен.

— Отмени обяда — каза му Лавон. — Организирай друга среща.

— Ако го отменим, Харков ще заподозре, че нещо не е наред. И никога няма да повярва, че повторната случайна среща е обикновено съвпадение. Флиртувахме достатъчно дълго. Очевидно е, че Елена проявява интерес. Време е да пристъпим към действие. А единственият начин да го направим е да отидем на обяд в дома на Иван.

Ели вдигна една пилешка кост и я огледа за остатъци от месо.

— Трябва ли да ти напомням за кого работи Сара? И че Ейдриън Картър може да не се съгласи с решението ти да я изпратиш там?

— Тя може и да работи за Лангли, но е наш човек. Освен това още не съм решил как да постъпим.

— Какво смяташ да правиш, Габриел?

— Ще постоя тук известно време и ще премисля нещата.

Лавон хвърли кокала върху купчината остатъци и облегна брадичка на дланта си.

— Ще ти помогна.