Даниъл Силва
Московска афера (52)

52. Вила Солей, Франция

Постигнаха временно примирие след седемдесет и два часа. Седемдесет и два часа крясъци. Седемдесет и два часа заплахи за безцеремонен развод. Седемдесет и два часа постоянни разпити. Като всички мъже, предадени от съпругите си, Иван настояваше да узнае и най-малката подробност. Отначало тя се бе съпротивлявала, но накрая бе отстъпила пред заплахата от физическа саморазправа. Даваше му информацията бавно, капка по капка. Пътуването сред хълмовете. Обядът, сервиран на масата. Виното. Малката спалня с избелелите репродукции на Моне. Пречистващият душ. Иван беше настоял да узнае колко пъти са се любили. „Два пъти — беше му признала тя. — Искаше да го направим и трети път, но аз му казах, че трябва да тръгвам“.

Предвижданията на Михаил се оказаха съвсем точни: гневът на Иван, макар и огромен, затихна бързо, когато разбра, че сам си е виновен за цялата бъркотия. Той изпрати група телохранители в Кан, за да изхвърлят Екатерина от апартамента й в хотел „Карлтън“, после засипа Елена с извинения, обещания, диаманти и злато. Тя видимо прие тези прояви на разкаяние и на свой ред демонстрира разкаяние. Въпросът вече бе приключен и те се сдобриха на официална вечеря във „Вила Романа“. Животът се върна към нормалния си ход.

Много от жестовете на Иван несъмнено бяха престорени. Други бяха истински. Той говореше по-малко по мобилния си телефон и прекарваше повече време с децата. Държеше руските си приятели на разстояние и отмени големия купон, който бе възнамерявал да организира в чест на рождения ден на един от бизнес партньорите си, когото Елена не харесваше. Носеше й кафе всяка сутрин и четеше вестниците в леглото, вместо да се втурне нетърпеливо в кабинета си. А когато майка й се обади тази сутрин в седем часа, не се намръщи, както обикновено, а й подаде телефона със загрижено изражение. Разговорът, който последва, беше кратък. Елена затвори телефона и погледна тъжно Иван.

— Какво има? — попита я той.

— Много е зле, скъпи. Трябва незабавно да я видя.

* * *

В Москва Светлана Фьодорова затвори внимателно слушалката и погледна мъжа, когото познаваше под името Феликс.

— Каза, че ще е тук късно вечерта.

— А Иван?

— Искаше да я придружи, но Елена го убеди да остане във Франция при децата. Затова пък бе така любезен да й предостави частния си самолет.

— Каза ли по кое време ще тръгне?

— Ще излети от летището в Ница в единайсет часа, ако, разбира се, всичко е наред със самолета.

Той се усмихна и извади малко електронно устройство от предния горен джоб на омачканото си сако. Устройството имаше малък екран и множество бутони — като миниатюрна пишеща машина. Светлана Фьодорова бе виждала подобни апарати и преди. Не знаеше как се наричат, но бе наясно, че обикновено ги носят хора, каквито не харесва. Феликс написа чевръсто нещо с малките си пъргави пръсти и върна апарата в джоба си. После погледна ръчния си часовник.

— Доколкото познавам зет ви, той моментално ще постави и вас, и тази сграда под наблюдение. Помните ли какво трябва да кажете, ако някой ви задава въпроси за мен?

— Ще им кажа, че сте мошеник — крадец, който се е опитал да измами една стара дама и да й задигне парите.

— Светът действително е пълен с безскрупулни личности.

— Да — потвърди тя. — Човек не знае кога може да попадне на някого от тях.

* * *

След последните терористични атаки в Лондон бяха предприети редица мерки за подобряване сигурността на американското посолство на Гроувнър Скуеър. Някои от тях бяха видими за обществото, други — не. Сред тези, които спадаха към втората категория, беше чисто нов команден център, разположен в подобна на бункер постройка под самия площад. В 6,04 часа лондонско време съобщението на Ели Лавон беше предадено на Ейдриън Картър в гробна тишина от едно младо момче за всичко на ЦРУ. След като го прочете, Картър го връчи на Шамрон, който пък го подаде на Греъм Сиймор.

— Изглежда, операцията е започнала — отбеляза Сиймор. — По-добре извести французите.

Картър натисна един бутон, за да активира обезопасената линия до Париж, и притисна слушалката до ухото си.

— Бонжур, господа. Топката се насочва към вашата половина на игрището. Гледайте да се позабавлявате.

* * *

Този път в подготовката й нямаше никакво колебание. Елена се изкъпа набързо, оправи надве-натри косата и грима си и облече сравнително семпъл, но удобен костюм на „Шанел“. След това се накичи с повече бижута, отколкото слагаше обикновено при подобно пътуване, и мушна още няколко скъпи украшения в дамската си чанта. Сложи два костюма в малък сак и взе равностойността на няколко хиляди долара под формата на евро и рубли от стенния сейф. Знаеше, че Иван няма да го сметне за подозрително: той винаги я насърчаваше да носи значителна сума пари в брой, когато пътува сама.

Огледа за последен път стаята и тръгна по стълбите към долния етаж, като се стараеше да не показва с нищо вълнението си. Соня и децата се бяха събрали да я изпратят; тя ги прегърна по-продължително от обичайно и им нареди с престорена строгост да слушат баща си. Иван не беше свидетел на сбогуването им; той стоеше отвън на алеята и гледаше намръщено ръчния си часовник. Елена целуна децата за последен път, после се качи отзад в мерцедеса заедно със съпруга си. Когато колата потегли, погледна през рамо и видя децата, които й махаха за довиждане. После автомобилът мина през охраняваната врата и тя ги изгуби от поглед.

* * *

Новината, че Иван и Елена Харкови са напуснали Вила Солей, пристигна в командния център в Лондон в 7,13 часа местно време. Габриел научи за раздвижването пет минути по-късно. Един час след като получи съобщението, той съобщи на рецепцията, че освобождава стаята и че престоят му, макар и твърде кратък, е бил много приятен. Когато излезе от хотела, наетото от него „Рено“ вече го очакваше. Той се настани зад волана и потегли към летището.