Даниъл Силва
Московска афера (24)

24. Джорджтаун

Ейдриън Картър загуби почти цялата следваща сутрин, докато получи необходимото разрешение да предаде материалите на Габриел. Изминаха още няколко часа, докато бъдат събрани, сортирани и прочистени от всичко, което би могло да създаде и най-малкото неудобство за ЦРУ или правителството на Съединените щати. Най-сетне, в седем вечерта, материалите бяха доставени в къщата на Ен Стрийт с един ван без отличителни знаци. Картър се отби, за да контролира предаването им и да вземе подписа на Алон върху свръхподробния формуляр за получаването им. Спешно изготвен от адвокат на ЦРУ, той заплашваше със съдебно преследване и други санкции, ако Габриел споделеше документите или съдържанието им с трето лице.

— Този документ е абсурден, Ейдриън. Как е възможно да действам, без да споделя информацията?

— Просто го подпиши — отвърна Картър. — Не го приемай буквално. Адвокатите са си адвокати.

Алон написа името си на иврит в долния край на формуляра и го подаде на Ели Лавон, който току-що бе пристигнал от Тел Авив. Лавон го подписа, без да протестира, и го върна на Картър.

— Никой няма право да влиза или излиза от къщата, докато тези материали са в нея. Това включва и вас двамата. Не си и помисляйте да се опитвате да се измъкнете, защото имам екип от наблюдатели на Ен Стрийт и друг — на алеята.

Когато Ейдриън си тръгна, те разделиха архивите на две и се оттеглиха в различни помещения. Габриел взе няколко кутии с каблограми на Управлението заедно с данните, събрани от вече закритите сили на Националния съвет за сигурност, и се настани в библиотеката. Ели взе всичко от Агенцията за национална сигурност (АНС) — преписите и оригиналните записи — и седна в хола.

През остатъка от вечерта и до късно през нощта те слушаха гласа на Иван Харков. Иван банкерът и Иван строителният предприемач. Магнатът на недвижимите имоти и международният инвеститор. Иван — съвършеният символ на възраждащата се Русия. Слушаха, докато той преговаряше с кмета на Москва за първокласно място на речния бряг, където искаше да построи американски тип търговски център. Слушаха, докато принуждаваше друг руски бизнесмен да му отстъпи дела си от печеливш магазин за продажба на автомобили „Бентли“, разположен близо до кремълските стени. Слушаха го, докато заплашваше да кастрира собственика на лондонска транспортна компания заради щети в имението му в Белгрейвия, нанесени по време на доставката на пиано „Бьозендорфер“. Изслушаха и един доста напрегнат разговор с някакъв чиновник, наречен Валерий, който имаше проблеми с получаването на разрешително за голяма пратка медицинско оборудване за Сиера Леоне. Навярно спешно се нуждаеха от това оборудване, защото двайсет минути по-късно от Агенцията бяха засекли второ обаждане до Валерий, по време на което Иван заявяваше, че документите са вече наред и самолетът може да отлита незабавно за Фрийтаун.

Когато не се грижеше за своята бизнес империя, Иван жонглираше с многобройните си жени. Супермодела Екатерина държеше за лично ползване в апартамента си в Париж. Татяна — стюардеса от „Аерофлот“, задоволяваше нуждите му всеки път, щом пътищата им се пресичаха. Сред тях беше и клетата Людмила, която бе пристигнала в Лондон с надеждата да се измъкне от скучното сибирско село, а бе попаднала на Иван. Тя бе повярвала на лъжите му и когато я бе изоставил, го бе заплашила, че ще разкаже всичко на Елена. Друг мъж щеше да опита да разведри положението със скъпи подаръци и пари. Но не и Иван. Той заплашваше, че ще нареди да я убият, а после и родителите й в Русия.

От време на време чуваха и гласа на Елена, който им даваше възможност да си отдъхнат от Иван. Макар и официално да не беше цел на наблюдението на АНС, тя бе попадала в мрежите им всеки път, когато използваше някой от телефоните на Харков. Елена бе нежна като коприна, за разлика от стоманения Иван, самото благоприличие срещу пълния морален упадък. Тя имаше всичко, което можеше да се купи с пари, но явно искаше единствено съпруг, притежаващ поне малко почтеност. Отглеждаше двете им деца без негова помощ и повечето време прекарваше далеч от компанията на Иван. Той й купуваше големи къщи и й даваше купища пари, за да ги пълни със скъпи вещи. В замяна тя нямаше право да пита нищо за бизнеса и личните му дела. С помощта на сателитите на АНС Габриел и Ели бяха осведомени за множеството му лъжи. Когато Иван казваше на Елена, че е в Женева за среща с швейцарските си банкери, те знаеха, че всъщност е в Париж и се наслаждава на прелестите на Екатерина. Когато й казваше, че е в Дюселдорф на среща с германски индустриалец, те знаеха, че в действителност е във Франкфурт и помага на Татяна да прекара дългия си престой в стаята й в един хотел до летището. Ненавистта на Лавон нарастваше с всеки изминал час.

— Много жени сключват сделка с дявола — каза той. — Но клетата Елена е била достатъчно глупава да се омъжи за него.

Един час преди зазоряване Габриел четеше ужасно скучна каблограма от шефа на централата на ЦРУ в Ангола, когато Ели надзърна през вратата.

— Мисля, че трябва да чуеш нещо.

Алон остави настрана каблограмата и го последва в хола. Анонимната атмосфера на хотелска конферентна зала бе заменена от тази на университетска стая за отдих в навечерието на последния изпит на курса на обучение. Лавон седна пред лаптопа си и с кликване на мишката пусна серия от четиринайсет откъса от разговори на Елена Харкова. Не се нуждаеха от превод, защото бяха проведени на отличен английски с един и същи човек. Последният бе отпреди два месеца. Габриел го прослуша три пъти, сетне погледна към Ели и се усмихна.

— Какво мислиш?

— Мисля, че може би току-що открихме начин да говорим с жената на Иван.