Джеймс Патерсън
Крос (93)

91.

Беше късно и аз реших да изляза на разходка с моя мерцедес. Обичах тази кола, децата — също. Дори Нана я харесваше, слава на Бога. Докато шофирах, се улових, че отново мисля за Мария. За продължителното разследване, което водих и в което се бях провалил. Опитвах се да си представя лицето й, да чуя гласа й.

По-късно същата нощ, отново у дома, направих безуспешен опит да заспя. Чувствах се толкова зле, че накрая слязох долу и за кой ли път изгледах „Дневник на лудата негърка“^[1]. Всъщност установих, че се смея сам като някой побъркан пред проблясващия телевизионен екран. Филмът на Тайлър Пери идеално пасваше на душевното ми състояние.

В девет часа на следващата сутрин се обадих на Тони Удс в кабинета на директора. Преглътнах гордостта си и го помолих за помощ по случая с изнасилванията и убийствата. Исках да разбера дали Бюрото разполага с данни за наемен убиец с прякор Касапина. Някоя секретна информация би могла да помогне на двама ни със Сампсън.

— Знаехме, че рано или късно ще ни се обадиш, Алекс. Директорът Бърнс няма търпение отново да работи с теб. Искаш ли да свършиш малко консултантска работа? Става дума за леки случаи. Ти ще решиш кога. Знаем, че отново разследваш.

— Кой ти е казал, че разследвам? Става дума за нещо лично — обясних му аз. — Касапина вероятно е убил жена ми преди години. Това е единственият случай, който не мога да оставя неразкрит.

— Разбирам, наистина разбирам — провлачено отвърна Тони. — Ще се опитаме да ти помогнем с каквото можем. Ще получиш всичко, от което се нуждаеш.

Тони уреди да ползвам кабинета на един агент, който в момента отсъстваше от града, и каза, че няма нищо против да поговоря с Мони Донъли — анализатор и изследовател към ФБР.

— Вече говорих с Мони — осведомих го.

— Знаем, Мони ни каза. Но сега официално й даваме разрешение.

През следващите два дни почти не излизах от сградата на ФБР. Оказа се, че Бюрото разполага с доста информация за Майкъл Съливан, по прякор Касапина. Досието му съдържаше и десетина снимки. Единственият проблем беше, че бяха от преди пет или седем години. Изглежда, напоследък нямаше никакви сведения за него. Къде бе изчезнал?

Узнах, че е отраснал в една част на Бруклин, известна като Флатланд. Баща му наистина бил касапин, имал месарница. Дори открих имената на някои стари приятели на Съливан от дните му в Ню Йорк.

Биографията му ме заинтригува. Той бе посещавал енорийското училище до десети клас и бил добър ученик, макар, изглежда, да не полагал особени усилия. След това напуснал училище. Сдушил се с мафията и бил един от малцината, успели да се внедрят в нея, макар че не е италианец. Не бил от „питомците“ им, които се издигали до високи постове в организацията, но бил доста добре платен.

Едва двадесетгодишен, Съливан вече печелел шестцифрени суми и станал предпочитаният изпълнител на мокри поръчки на Доминик Маджоне. Но синът му, настоящият дон, не харесвал Съливан.

След това започнали да се случват странни и обезпокоителни неща. Имаше доклади, че Майкъл Съливан измъчва и осакатява жертвите си. Убил някакъв свещеник, обвинен, че се гаврил сексуално с момчетата в някогашното му училище. Следваха още две жестоки убийства. Според някои слухове Съливан затрил и собствения си баща, който една вечер изчезнал от магазина и до ден-днешен тялото му не е открито.

След това, изглежда, и самият Съливан изчезнал напълно от радарния екран на Бюрото. Мони Донъли беше съгласна с предположението ми, че е възможно да е бил нечий информатор във ФБР. Може би нюйоркската полиция или Бюрото го закриляха. Съществуваше вероятност дори да е включен в програмата за защита на свидетели. Това ли се бе случило с убиеца на Мария?

Дали той беше нечий доносник?

Дали ФБР пазеше Касапина?