Джеймс Патерсън
Крос (27)

25.

Касапина все още се мотаеше край полицейските ограждения, макар да знаеше, че не бива да е там. Още преди часове трябваше да е в дома си в Мериленд. Но гледката си заслужаваше. Движеше се сред тълпата зяпачи и се чувстваше като хлапе, пуснато да се скита на воля из някой панаир.

По дяволите, имаше дори колички с хотдог и сладолед! А очите на хората блестяха от възбуда, искаха да видят малко истински екшън.

Касапина определено беше пристрастен към подобни сцени. Смяташе, че тази страст води началото си от дните, които бе прекарал със своя старец в Бруклин. Когато беше малък, баща му често го водеше да гледа пожари и престъпления. Имаше си начин да прехваща полицейските честоти. Това бе единственото хубаво нещо, което бе правил с онзи дъртак. Навярно е смятал, че ще изглежда по-малко откачен, ако мъкне и дете със себе си.

Но баща му наистина беше откачен. Обичаше да гледа трупове — проснати на тротоара, премазани в някоя катастрофирала кола, извадени от подпалена сграда. Лудият старец беше оригиналният Касапин от Слиго. Синът му бе наследил прякора и се бе превърнал в един от най-страшните и търсени убийци в света. Можеше да прави каквото си поиска.

Майкъл Съливан бе изтръгнат рязко от спомените си — някой говореше по мегафон на работничките и въоръжените мъже в сградата. Погледна и отново видя Алекс Крос. Призрак от миналото. Стори му се, че това е знак на съдбата.