Метаданни
Данни
- Серия
- Алекс Крос (12)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cross [= Alex Cross], 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Диана Кутева, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джеймс Патерсън. Крос
Американска, второ издание
Превод: Диана Янакиева Кутева
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Ивелина Йонова
Художествено оформление на корицата: Георги Атанасов Станков
Формат: 84/108/32
Печатни коли: 17
ИК „Хермес“ — Пловдив, 2012 г.
ISBN: 978-954-26-0630-7
История
- — Добавяне
105.
Напоследък бях странно емоционален и предполагам, уязвим.
Това беше едновременно и хубаво, и лошо.
Почти всяка сутрин около пет и половина закусвах с Мама Нана. След това тичах до офиса, преобличах се и в шест и половина приемах пациент.
В понеделник и в четвъртък начело в списъка ми бе Ким Стафорд. Винаги е трудно да сдържаш личните си чувства по време на сеансите, поне с мен е така. Винаги ми е правило впечатление, че някои от колегите ми са твърде хладни, сдържани и дистанцирани. В крайна сметка терапевтите са различни.
Аз просто имах нужда да върша нещата по моя си начин. Понякога с повече топлота, с повече чувство и състрадание, отколкото изисква професията. Имах нужда да наруша правилата. Както се случи при стълкновението ми с Джейсън Стемпъл в полицейското управление, когато едва не го пребих.
До обяд нямах записани пациенти, затова реших да позвъня на Мони Донъли в „Куонтико“. Тя се бе заела да направи някои разследвания по една моя хипотеза за Касапина. Едва й бях казал „здравей“, и Мони ме прекъсна:
— Имам нещо за теб, Алекс. Мисля, че ще ти хареса. В крайна сметка идеята беше твоя.
Мони ми каза, че използвала бележките ми и получила информация за съпругата на Съливан от един наемен убиец на мафията, който бил включен в програмата за защита на свидетели. Понастоящем живеел в Мъртъл Бийч, Южна Калифорния.
— Тръгнах по следата, която ми даде, и ти се оказа съвсем прав. Тя ме отведе до един тип, който е присъствал на сватбата на Съливан, скромно тържество, както може да се очаква. Приятелят му от Бруклин, за когото ми каза, Антони Мулино, също е бил там. Очевидно Съливан не е искал много хора да знаят за личния му живот. Собствената му майка дори не е била поканена.
— Нито баща му, когото той е убил — прекъснах я аз. — Какво изрови за жената на Съливан?
— Попаднах на доста интересни неща, обаче не е това, което очакваш. Тя е родена в Колтс Нек, Ню Джърси, и преди да се запознае със Съливан, преподавала в гимназия. Салваторе Пистели, това е онзи тип от програмата за защита на свидетелите, каза, че била мило момиче. А Съливан търсел добра майка за децата си. Трогателно, нали? Нашият луд убиец си има слабо място. Името на жена му е Кейтлин Хейни. Семейството й все още живее в Колтс Нек.
Още същия ден поставихме подслушвателни устройства в телефоните на родителите на Кейтлин Съливан. Както и в дома на сестра й, която живееше в Томс Ривър, Ню Джърси, и на брат й — стоматолог в Риджуд.
Отново се изпълних с надежда. Може би в крайна сметка щяхме да приключим с този случай и да заловим Касапина.
И да го видя отново.
Но този път аз щях да се поклоня на него.