Джеймс Патерсън
Крос (31)

29.

Няколко минути по-късно при нас дотичаха санитарите от спешната помощ. Когато изведоха Нед, стрелбата беше приключила. Точно както той винаги бе повтарял: „пет минути на паника и възбуда“.

Появиха се и репортери. Капитан Моран ми съобщи последните новини. Изглежда, нападението на фабриката за наркотици бе постигнало половинчат резултат. Повечето от нас смятаха, че не бива да нахлуваме толкова скоро, но решението не беше наше. Двама офицери от полицията и двама от ОСЗ бяха ранени. Нед бе откаран в хирургията.

Сред хората в сградата имаше шест жертви, включително и двама от Специалния отряд. Седемнадесетгодишно момиче, майка на две деца, бе една от убитите. Поради някаква причина бе останала вътре и не бе излязла с останалите работнички. Съпругът й също бе загинал. Беше на шестнадесет години.

Минаваше шест сутринта, когато най-после се прибрах у дома. Бях напълно изцеден и съсипан. Едва се влачех. Целият свят около мен ми изглеждаше нереален.

Но щеше да стане по-зле. Нана ме чакаше в кухнята.