Джеймс Патерсън
Крос (118)

116.

Извърнах се рязко и вперих поглед към къщата на хълма. Видях две от момчетата на Съливан да тичат надолу по предните стълби. Бяха по пижами и боси.

— Върнете се вътре! — кресна им Съливан. — И двамата! Върнете се в къщата! Веднага!

В следващия миг отвътре изскочи Кейтлин, облечена в халат за баня. Грабна най-малкия си син на ръце и изкрещя на другите две момчета да влизат вътре.

Междувременно куршумите летяха отвсякъде, изстрелите отекваха в нощта. Избухналите светлини осветяваха дърветата, скалите, падналите тела върху тревата.

Съливан продължаваше да крещи:

— Прибирайте се в къщата! Влизайте вътре! Кейтлин, скрий ги!

Но момчетата не слушаха, а продължиха да тичат през ливадата към баща си.

Един от мафиотите насочи оръжието си към бягащите фигури. Прострелях го във врата. Мъжът се свлече на тревата и не помръдна.

Току-що бях спасил живота на синовете на Съливан. Какво означаваше това? Върнах ли му жеста за онзи път, когато той нахлу в къщата ми и не уби никого? Трябваше ли сега да застрелям Кейтлин Съливан, за да отмъстя за Мария?

Оглеждах с празни очи мрака над ливадата, набразден от проблясванията на изстрелите.

Един от мафиотите притича лъкатушейки към гората и се скри зад един храст. На ливадата остана само един. Двамата със Съливан останаха за миг един срещу друг, после стреляха едновременно. Мъжът се строполи на земята с обляно от кръв лице. Съливан остана прав.

Извърна се към нас със Сампсън.