Джеймс Патерсън
Крос (122)

120.

Обаче грешах. Не умрях през онази нощ на ливадата пред къщата на Касапина, макар че не успях да избегна втория куршум.

Бях ранен много зле и прекарах следващия месец в многопрофилната болница в Бостън.

Майкъл Съливан бе направил своя поклон, но Сампсън го бе прострелял два пъти в гърдите. Умря там, пред къщата си.

Не съжалявам за това. Навярно не се бях променил чак толкова много, все още бях Ловеца на дракони.

Напоследък почти всяка сутрин, след като приключех сеансите с пациентите, имах час при Адел Файнъли. Тя може би ме разбираше по-добре от всеки друг.

Един ден й разказах за престрелката пред къщата на Съливан. Споделих колко много жадувах отмъщение и справедливост, но не успях да изпитам задоволство от тях. Адел каза, че ме разбира. Дали не виждаше някаква връзка между мен и Съливан?

— Той ми каза, че не е убил Мария — признах й по време на един сеанс.

— И какво от това, Алекс? Ти знаеш, че беше лъжец. Психопат, убиец, садист, пълен боклук.

— Да, по малко от всичко. Но затова мисля, че му вярвам. Просто не разбирам още какво означаваха думите му. Още една загадка за разрешаване.

По време на друг сеанс разговаряхме за пътуването ми до Уейк Форест, Северна Каролина, което се намираше на север от Роли. Взех новия си мерцедес, семейната кола, моето мощно возило. Отидох да посетя Кайла Коулс, да поговоря с нея, да надникна в очите й, докато говорим.

Кайла беше в страхотна форма. Сподели, че животът в Роли й харесвал повече, отколкото очаквала. Заяви, че ще остане там.

— Много хора се нуждаят от помощ тук, в Северна Каролина, Алекс. А и местният начин на живот ми допада много повече от онзи във Вашингтон. Остани малко и сам ще се убедиш.

— Това покана ли беше от нейна страна? — попита Адел след краткото мълчание, настъпило помежду ни.

— Навярно. Покана, която тя знае, че не бих приел.

— Защо?

— Защо? Защото… аз съм Алекс Крос — отвърнах.

— И това няма да се промени, нали? — поклати глава Адел. — Просто питам. Не като терапевт, Алекс, а като твоя приятелка.

— Не зная… — поколебах се за миг. — Наистина искам да променя някои неща в живота си, затова съм тук. Освен, разбира се, че се наслаждавам на споровете с теб. Но отговорът е: не, няма да се променя чак толкова много.

— Защото си Алекс Крос ли?

— Да.

— Добре — кимна Адел. — Това е добро начало. Но да знаеш, че и аз страшно обичам да споря с теб. В това наистина те бива!