Метаданни
Данни
- Серия
- Алекс Крос (12)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cross [= Alex Cross], 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Диана Кутева, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джеймс Патерсън. Крос
Американска, второ издание
Превод: Диана Янакиева Кутева
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Ивелина Йонова
Художествено оформление на корицата: Георги Атанасов Станков
Формат: 84/108/32
Печатни коли: 17
ИК „Хермес“ — Пловдив, 2012 г.
ISBN: 978-954-26-0630-7
История
- — Добавяне
6.
— По този скалпел вече има кръв, виждаш ли? — прошепна й зловещо с намерението да я изплаши до смърт.
И явно успя. После докосна издутината на джинсите си:
— Е, от това острие не боли толкова много. Но от това — доста! — Размаха заплашително оръжието пред очите й. — Ще обезобразя хубавичкото ти лице. Не се шегувам, госпожичке.
Притисна скалпела към гърлото на Мариан Райли и свали ципа на джинсите си. Повдигна полата й и смъкна сините й гащички.
— Не искам да те нараня. Вярваш ми, нали? — изрече ниско.
— Не зная… — едва промълви момичето, бледо като платно.
— Имаш думата ми, Мариан.
След това бавно проникна в нея, сякаш да не я нарани. Знаеше, че не бива да се бави много, но искаше да се наслади на тясната й женственост. По дяволите, след тази нощ никога вече няма да я видя!, помисли си със съжаление.
Тя поне беше достатъчно умна да не крещи и да не се опитва да се съпротивлява с нокти и колене. Когато си свърши работата, Съливан й показа няколко снимки, които винаги носеше в себе си. Трябваше да е сигурен, че е разбрала положението си.
— Сам съм ги правил. Виж ги добре, Мариан. А сега ме чуй — не бива да казваш нищо за случилото се тази вечер, на никого! Но най-вече на полицията. Разбра ли!
Тя кимна, без да вдига очи.
— Искам да го кажеш на глас, малката. И да ме погледнеш, колкото и да ти е трудно.
— Разбрах — едва отрони момичето. — Няма да кажа на никого.
— Погледни ме! — настоя Касапина.
Очите й срещнаха неговите. Промяната в тях бе изумителна. Издаваха страх и омраза, което той обожаваше. Причината се коренеше в детството му в Бруклин, в историята между баща и син, която предпочиташе да запази за себе си.
— Добро момиче. Странно е да го кажа, но те харесвам. Което означава, че ми допадаш. Довиждане, Мариан.
Преди да излезе, той пребърка чантичката й и извади портмонето.
— Застраховка, за всеки случай — обясни. — Не казвай на никого.
После отвори вратата и си тръгна. Мариан Райли се свлече на пода. Трепереше цялата. Никога нямаше да забрави случилото се. И особено онези ужасни снимки.