Джеймс Патерсън
Крос (88)

86.

— Изпраща ни господин Маджоне! — извика едно от дебеловратите момчета, запътило се наперено към Майкъл Съливан от входа на алеята откъм Уисконсин. Останалите мутри се движеха бързо и почти го бяха сгащили. Дотук с мистерията и интригата… Двама вече бяха извадили оръжията си, като ги държаха в небрежно отпуснатите си ръце. Касапина не беше въоръжен, като се изключи скалпелът в ботуша му. Мигновено прецени, че е абсурдно да се измъкне от четиримата, не и само с ножа. Може би нямаше да има шанс дори ако носеше пистолет. И така, какво би могъл да предприеме? Да ги снима с фотоапарата ли?

— Хей, Касапин, приятелят ми малко се обърка. Господин Маджоне няма желание да те вижда — заговори по-възрастният тип. — Той просто иска да изчезнеш. И колкото по-скоро, толкова по-добре. Например сега. Мисля, че ще можеш да изпълниш желанието на господин Маджоне, нали? Обзалагам се, че ще успееш. После ще намеря жена ти и трите ти хлапета и ще ги накарам и те да изчезнат.

Мислите на Майкъл Съливан препускаха бясно в опит да прецени ситуацията.

Може би щеше да се справи с единия, този с голямата уста. Нямаше да е пълен провал, ако успее да затвори завинаги грозната дупка на лицето му, да го накълца както трябва.

Но какво ще прави с останалите трима?

Вероятно ще може да очисти двама от тях при повече ловкост и късмет. Ако ги принуди да се приближат достатъчно, за да използва скалпела, което обаче едва ли щеше да стане. Те бяха глупави, но не чак дотам. Как можеше да ги предизвика? Не искаше да се предава без бой.

— Ако си мъж, ела да се справиш сам с мен, бабоне! — подвикна той на устатия.

Използва мафиотския термин за откачен, за да го предизвика. Опитваше се да му влезе под кожата. Навярно щеше да умре през следващите няколко минути, но все още не беше готов да се предаде.

Лицето на устатия се озари от мрачна усмивка:

— Не се съмнявай, че мога и сам да се справя с теб. Но я познай кой е бабонето днес! Ще ти подскажа малко. Може би тази сутрин си му бърсал задните части.

Касапина не отвърна, само пъхна ръка в джоба на якето си и остана така.

Устатият явно промени намерението си и вдигна свободната си ръка. Останалите спряха. Вече всички бяха с извадени пистолети.

Устатият даде знак на двамата мъже зад Съливан да се придвижат надясно, докато той и четвъртият отстъпиха наляво. Така Касапина стана мишена за всички. Умен ход.

— Оказа се глупак, Майк. Този път оплеска нещата, нали? Имам само един въпрос към теб: мислил ли си някога, че ще свършиш така?

Съливан не можа да сдържи смеха си.

— Знаеш ли какво? Никога не съм мислил, че някога ще свърша. Дори не ми е хрумвало. Всъщност всичко продължава.

— О, свърши. Точно тук и сега. Само гледай филма, докато финалните надписи не угаснат за теб.

Което несъмнено беше вярно… В този миг Касапина чу викове, на които в първия миг не можа да повярва.

Идваха зад гърба му и той се обърна, за да провери дали е истина, или някой си прави шега с него.

В другия край на алеята се изкрещя отново — ето ти наистина неочаквано чудо!

Или най-щастливият ден в живота му.

Гледай ти кой бе тук, за да оправи нещата!