Джеймс Патерсън
Крос (54)

52.

— Точно заради това не нося вратовръзки! — ядно промърмори Джон Сампсън.

Дръпна стегнатия възел и свали проклетото нещо от врата си. Хвърли в кошчето затворената картонена чашка, пълна с кафе, и в същия миг съжали, че го бе сторил. Двамата с Били не бяха мигнали почти цялата нощ, тъй като малката, Джаката, имаше грип. В момента той май се нуждаеше от цяла цистерна с кафе.

Когато телефонът на бюрото му иззвъня, нямаше настроение да говори с никого и за нищо.

— Да, какво? — изрече троснато.

От другия край на линията прозвуча женски глас.

— С детектив Сампсън ли разговарям?

— Да. Какво има?

— Обажда се детектив Анджела Сузан Антон. Работя в отдел „Изнасилвания“ към Второ районно управление.

— Добре. — Трябваше да я изчака, докато му изясни случая.

— Надявам се да получа помощта ви във връзка с един доста тревожен случай, детектив. Намираме се в задънена улица.

Сампсън зарови в кошчето за изхвърлената картонена чаша с остатъците от кафето. Слава богу, че капакът не се бе отворил.

— За какъв случай говорим?

— Изнасилване. Станало е миналата нощ в Джорджтаун. Жената е била прегледана в университетската болница, но казва единствено че е била нападната. Не иска да съобщи каквото и да било за нападателя. Цяла сутрин я разпитвам, но не стигнах до никъде. Досега не съм виждала подобно нещо, детектив. Тя е изплашена до смърт.

Сампсън стисна слушалката под брадичката си и надраска набързо нещо в един бележник, върху който се мъдреше надпис: „Бележник на татко“ — сувенирче, подарено му от Били за Деня на бащата.

— Дотук всичко е логично и разбираемо. Но съм любопитен да узная защо ми се обаждате, детектив.

Отпи отново от кафето си. Внезапно му се стори, че не е чак толкова лошо.

Преди да отговори, Антон пое дълбоко дъх.

— Доколкото разбрах, Алекс Крос е ваш приятел.

Сампсън остави химикалката и се облегна назад.

— Сега разбирам.

— Надявам се, че бихте могли…

— Отлично ви разбрах, детектив Антон — прекъсна я той. — Искате от мен да ви бъда посредник, така ли е?

— Не — побърза да го увери тя. — Раким Поуел ми каза, че двамата сте много добри в разплитането на случаи, свързани със серийни престъпления. Бих искала с Алекс да работите по случая. Просто съм откровена.

Сампсън не каза нищо, изчаквайки да види дали тя ще добави нещо, или просто ще затвори телефона.

— Миналата вечер оставихме съобщение на доктор Крос, но предполагам, че доста хора търсят услугите му. В момента е на свободна практика — поясни жената.

— Е, за това сте права, много хора го търсят — рече Сампсън. — Но Алекс е голямо момче. Може да се грижи за себе си и сам взима решенията си. Защо не продължите да му звъните?

— Детектив Сампсън, този престъпник е наистина болно копеле. Не мога да си позволя да губя повече време за този случай! Затова, ако случайно съм ви настъпила по мазола, извинете ме, но направете усилие да спрете с празните приказки и да ми кажете ще ми помогнете ли, или не.

Сампсън усети нотката на раздразнение в гласа й и се усмихна.

— Е, след като поставяте въпроса по този начин — добре. Не поемам никакви ангажименти от името на Алекс, но ще видя какво мога да сторя.

— Чудесно, благодаря ви. Сега ще ви изпратя папките с досиетата. Освен ако не желаете лично да дойдете да ги вземете.

— Почакайте малко… — учуди се Сампсън. — Папки ли казахте?

— Да не би да не съм се изразила ясно? Причината, за да потърся помощта ви — на вас и на доктор Крос, е опитът ви със серийните престъпления.

Сампсън замълча за миг, после бавно изрече:

— За убийство ли става дума?

— Не за сериен убиец — сковано отвърна детектив Антон. — За сериен изнасилвач.