Джеймс Патерсън
Крос (51)

49.

Голяма грешка…

Бени Фонтана Добрия, бос на мафията в Ню Джърси и бивш наемен убиец, си подсвиркваше безгрижно песен на Синатра, докато заобикаляше тъмносиния си линкълн. Отвори с галантен жест предната врата откъм пътника, а на лицето му грейна стоватова усмивка.

Пищната блондинка протегна дългите си крака и грациозно се измъкна от колата. Беше бивша участничка в конкурса за мис Вселена, двадесет и шестгодишна, с гъвкаво и стройно тяло. Горещо парче, което само някой с много пари би могъл да си позволи. Дори един мафиот не можеше да чука безплатно подобна мацка. Бени беше корав малък хитрец, но определено не приличаше на филмова звезда, освен ако за такъв не се броеше Тони Сопрано.

Касапина ги наблюдаваше леко развеселен от колата си, паркирана една пресечка по-надолу по улицата. Предполагаше, че блондинката взима на Бени по пет стотака на час, а нищо чудно и по две хиляди на нощ, ако госпожа Фонтана отсъства от града. Тя често гостуваше на дъщеря си, която учеше в колеж в Меримаунт, Манхатън.

Майкъл Съливан погледна часовника си: седем и петдесет и две. Това беше разплатата за Венеция. По-точно само началото. Първото от поредицата съобщения, които възнамеряваше да изпрати.

В осем и петнадесет той взе куфарчето от задната седалка, слезе от колата и спокойно прекоси улицата. Спря се под сянката на старите кленове и брястове. Не чака много. Една възрастна жена с боядисана в синкаво коса излезе от сградата и Съливан й задържа вратата с приятелска усмивка. След това влезе вътре.

Всичко беше така, както го помнеше. Апартамент 4С бе собственост на мафията, откакто във Вашингтон се откриха нови възможности за изява на организацията. Мястото бе на разположение на всеки мафиот, пристигнал в града, който се нуждаеше от малко уединение. Касапина също го бе ползвал един или два пъти, когато изпълняваше задачи за Бени Фонтана. Това беше, преди Джон Маджоне да заеме мястото на баща си и да започне да изолира Касапина от бизнеса. Дори евтината корейска брава на входната врата беше същата или поне приличаше на някогашната. Още една грешка. Съливан лесно я отвори с шило, което бе купил само за три долара. Върна инструмента в куфарчето си, извади пистолета си и хирургическия нож, много специален модел.

Дневната тънеше в полумрак. Слаба светлина проникваше откъм кухнята вляво и спалнята вдясно. Доволното грухтене на Бени беше знак, че нещата бяха напреднали.

Съливан прекоси бързо застланата с килим дневна и отвори вратата на спалнята. Както очакваше, бившата претендентка за мис Вселена беше отгоре, а стегнатият й задник се въртеше точно пред очите му.

— Точно така, бебче, така ми харесва — изпъшка Бени. — Ще сложа пръста си…

Заглушителят на Съливан изпука тихо, само веднъж. Застреля бившата претендентка за мис Вселена в тила, а кръвта и мозъкът й опръскаха гърдите и лицето на Бени.

Мафиотът изрева, сякаш самият той бе застрелян.

Успя да се претърколи изпод тялото на мъртвото момиче, свлече се от леглото и панически запълзя към прозореца, отдалечавайки се от тоалетката, където беше оръжието му. Касапина избухна в смях. Не искаше да показва неуважение към мафиотския бос, нито към мъртвата блондинка, но тази вечер Фонтана допускаше грешка след грешка. Беше се размекнал и тъкмо заради това Съливан го избра за първото си послание.

— Здрасти, Бени. Как я караш? — попита го, като включи нощната лампа. — Трябва да си поговорим за Венеция.

Извади скалпела, чиито острие бе предназначено специално за срязване на мускули.

— Всъщност искам да изпратиш едно съобщение на господин Маджоне от мен. Ще можеш ли да го направиш, Бени? Да ми бъдеш пратеник, момчето ми? Между другото, чувал ли си за операцията на Сайм? Става дума за ампутация на крак.