Джеймс Патерсън
Крос (5)

3.

Бодигардът го изгледа сащисан, но преди да реагира, един възрастен мъж в черен костюм и бяла риза, закопчана до горе, вдигна ръка помирително, сякаш беше самият папа, и заговори бавно, с подчертан акцент:

— На какво дължим тази чест? Разбира се, че сме чували за Касапина. Но защо сте дошли в Балтимор? Какво можем да направим за вас?

— Просто минавахме оттук — отвърна небрежно Майкъл Съливан. — Трябва да свършим малко работа за господин Маджоне във Вашингтон. Вие, господа, чували ли сте за него?

Всички кимнаха едновременно. Явно ставаше дума за сериозен бизнес. Доминик Маджоне контролираше фамилията в Ню Йорк, която владееше почти цялото Източно крайбрежие чак до Атланта.

Нямаше гангстер, който да не знае кой е Доминик Маджоне. Касапина бе един от най-безмилостните му убийци. Говореше се, че използвал касапски ножове, скалпели и дървени чукове, за да ликвидира жертвите си. Репортер от „Нюсдей“ бе писал по повод на едно от зверствата му: „Нито едно човешко същество не би могло да направи това“. Касапина всяваше страх не само в средите на мафията, но и сред полицаите. Затова за гангстерите в клуба бе изненада, че жестокият убиец е толкова млад и повече прилича на филмова звезда с дългата си руса коса и поразителните сини очи.

— Е, къде ви е уважението? Май не забелязвам нищо подобно в тази стая! — ехидно се захили Джими Бомбето. На него като на Касапина също му се носеше славата, че реже ръце и крака.

Охранителят, който се бе изправил, направи рязко движение, но в ръката на Касапина проблесна нож, тя се стрелна напред като мълния и отряза върха на носа и половината му ухо. Онзи изрева, покри с длани окървавено си лице и отскочи назад, но изгуби равновесие и се просна тежко на дървения под.

Касапина беше бърз и очевидно изключително ловък с ножа. Приличаше на някогашните страшилища от Сицилия. Един стар наемен убиец от Южен Бруклин го беше научил на всички хватки с ножа. Рязането на крайници и чупенето на кости му се удаваха с безкрайна лекота. Смяташе ги за своя запазена марка, символ на жестокостта си.

Джими Бомбето беше въоръжен с 45-калибров полуавтоматичен пистолет. Познат като Джими Закрилника, той винаги пазеше гърба на Касапина.

Майкъл Съливан закрачи бавно из стаята. Ритна две маси за карти, спря телевизора и издърпа щепсела на кафе машината. Всички замръзнаха в предчувствие, че някой от тях ще умре. Но защо Доминик Маджоне им бе изпратил откачения си убиец?

— Явно очаквате от мен малко шоу — заговори тихо Касапина. — Виждам го в очите ви. Надушвам го. Е, по дяволите, не бих искал да ви разочаровам.

Той коленичи и внезапно заби нож в ранения охранител, който се гърчеше на пода. Преряза гърлото му, после започна да кълца лицето и гърдите му, докато мъжът не застина.

После Съливан направи нещо много странно. Изправи се и се поклони над трупа на дебеловратия. Сякаш за него всичко това бе едно голямо шоу, просто представление, нищо повече.

Накрая се обърна и невъзмутимо се отправи към вратата. Явно не се страхуваше от никого.

— Приятно ми беше да се запознаем, господа! — подхвърли през рамо. — Следващия път покажете малко повече уважение. Заради господин Маджоне, ако не заради нас двамата с Джими Бомбето.

Приятелят му се ухили и леко докосна ръба на шапката си.

— Да, той наистина няма грешка — рече подигравателно. — Но да ви призная, с електрическия трион е още по-добър!