Джеймс Патерсън
Крос (110)

108.

Много малко неща в живота те карат да се чувстваш по-добре от увереността, че умееш да си вършиш работата добре. Докато приближаваше към къщата, Майкъл Съливан си мислеше колко много истина се съдържа в това твърдение.

Отбеляза мимоходом, че бялата колониална къща е заобиколена от десетина декара уединени гори. Отзад се зеленееше голям тенис корт с чудесна настилка, по която съседите му в Мериленд бяха запалени.

Но снега той мислеше как най-добре да изпълни задачата си.

Да убие Мелинда Стайнър и любовника й, след като се бе изпречил на пътя му.

Да не убият него…

Няма място за грешки.

Отвори бавно предната дървена входна врата. Хората в провинцията обикновено оставят отключено. Грешка. Беше сигурен, че онези двамата на горния етаж няма да му окажат никаква съпротива.

Но човек никога не може да знае всичко, затова не бъди прекалено самонадеян и не се отпускай!, помисли си Касапина.

Припомни си фиаското във Венеция, когато жертвите замалко не се превърнаха в негови палачи. Сега мафията го търсеше под дърво и камък и някой ден все щеше да го открие.

Така че защо да не е днес, защо не тук?

Посредник в тази задача беше негов стар приятел, но мафията би могла лесно да се добере до него и да го принуди да подмами Касапина в капан.

Но не смяташе, че това ще се случи точно днес.

Ако беше капан, поне щяха да заключат входната врата.

Двойката, която бе видял в спалнята през бинокъла, изглеждаше абсолютно естествена. Бяха прекалено вглъбени в това, което вършеха. А и той не вярваше, че някой освен него може да е толкова коварен, за да измисли подобна постановка.

Докато се изкачваше по предните стълби, до него достигаха стенанията от горния етаж. Пригласяха им скърцащи пружини и глухи удари от таблата на леглото в стената.

Разбира се, съществуваше вероятност всичко да е на запис.

Но Касапина се съмняваше в подобен вариант. А инстинктите му обикновено не го подвеждаха. Със сигурност точно те го бяха опазили жив досега и благодарение на тях много други бяха намерили смъртта си.