Едуард Литън
Бурен живот (6)

VI

Образованието не се състои само в четене и в писане — Алис, която беше още много назад в него, научаваше много от Малтрейвърс при всяка тяхна среща. Тъй като усъвършенстваният ум и хубавите маниери са много заразителни, Малтрейвърс, насърчен от нейния бърз прогрес в музиката, се опита да я обучава и в други неща, които можеха да се научат от разговор. Това е едно по-добро училище, отколкото родителите и учителите си мислят — било е време, когато всички знания са се преподавали устно и може би атиняните са научавали много повече, като са слушали Аристотел, отколкото ние, като го четем. Разходките бяха едно академично освежаване и за романтичния философ, и за красивата ученичка, двамата спираха до селските колони при входа на вилата и се отдаваха на разговор за звездите и техните пътища, за дивите животни, птиците, рибите, растенията и цветята — голямото семейство на природата — за добротата и силата на Бога — за мистичната и духовната история на човека.

Възхитен от нейното внимание и възприемчивост, Малтрейвърс най-после премина към поезията; той й преповтаряше най-простите и най-естествените строфи, които можеше да си припомни от любимите поети, самият той съчиняваше стихове, подходящи за нейното разбиране, тя обичаше най-много тях и ги научаваше най-лесно. Сякаш никога не беше имало млад поет с по-грациозно въодушевление, и никога този безвкусен свят не беше се обръщал по-лесно в хубави сънища така, че да развесели новото положение на жертвите си, които скоро трябваше да вземе (в невеселото си свещенодействие). И Алис безшумно и постепенно беше усетила своето предназначение — характера на своята служба. Растенията в зимната градина бяха пораснали под нейните грижи и никой друг нямаше привилегията да пипа книгите на Малтрейвърс, или да нарежда свещената библиотека в студентския му апартамент. Когато той слизаше сутринта долу, или се завръщаше от разходката си, всичко биваше в ред, и то по един магически начин, тъкмо тъй, както той искаше, цветята, които той най-много обичаше, току-що събрани, се разцъфтяваха на масата му; самото положение на големия стол, до самия ъгъл край огнището, когато при влизането в стаята имаше най-сърдечен вид на гостоприемство, говореше за присъствието на жена и ето, един ден, точно когато часовникът удари осем, Алис влезе, така красива и усмихваща се, неизказано щастлива, че единият час, който бе предназначен за нея, й се стори безкраен.

Беше ли Алис влюбена в Малтрейвърс? Тя, безспорно, не показваше по-големи симптоми на влюбеност по обикновения начин — не ставаше по-резервирана, развълнувана и смирена — нямаше никаква горещина по розовочервените й бузи. При все че отначало беше доста смела, тя ставаше всеки ден по-свободна и по-искрена; фактически и за момент не подозираше, че трябва да се придържа към друго поведение. Не притежаваше приетата чувствителна деликатност на момичетата, които, каквото и да е тяхното положение в обществото, са бивали учени да съзират една мистерия и гибел в любовта; всичко, което тя чувстваше, беше тъй естествено и съвсем негреховно. Можеше ли да се въздържи да не се възхищава, когато го слушаше, и да не скърби, когато се отделяше от него? Това, което чувстваше, тя го казваше просто и неприкрито: и откровеността й понякога съвършено го заслепяваше и объркваше. Не, тя не можеше да си каже, че е влюбена, откровено да признае, че го люби — това беше една сестринска привързаност и чувство на признателност.

„Драгото момиче… радва ме, че всичко се развива така — каза си Малтрейвърс, — знаех, че няма да има никаква опасност.“

Не беше ли той самият влюбен? — читателят трябва да реши.

— Алис — каза Малтрейвърс една вечер след продължителен размисъл, докато тя свиреше на пианото. — Алис… не, не се обръщай — седи, където си, но ме изслушай. Ние не можем винаги да живеем така.

Алис не го послуша — тя се обърна и големите черни очи фиксираха неговите с голяма загриженост и уплаха.

Той отвори прозореца, изпълнен с тънкостволи растения и хубавата месечина беше осветила меката моравка. Тишината и светостта на нощта успокоиха и възвишиха мислите му, той бе отмахнал погледа си от очите на Алис и продължи с твърд, но нежен глас:

— Драга ми Алис, не можем винаги да живеем заедно така, ти си сега достатъчно разумна, за да ме разбереш, тъй че изслушай ме внимателно. Една млада жена никога не иска богатства, когато има добър характер, тя е винаги бедна и презирана, когато няма такъв. Сега добрият характер в този свят се изгубва както от неблагоразумие, така и от прегрешение; ако ти би продължавала да живееш по-дълго с мен, би било неблагоразумно, твоят характер ще пострада тъй много, че ти не би могла да си пробиеш път в света и тогава, вместо да ти направя услуга, ще те хвърля в смъртна опасност, ще сторя това, което не бих могъл да изкупя с каквото и да било, а Бог знае какво може да се случи по-лошо от неблагоразумието, тъй като, много съжалявам като казвам, че ти си извънредно красива и привлекателна, за да… за да… Аз трябва да си отида вкъщи, моите приятели имат право да се оплачат от мен, ако продължавам да стоя така изгубен за тях още няколко седмици. А ти, драга ми Алис, сега си достатъчно напреднала, за да получиш по-хубаво образование от това, което аз или господин Симкокс можем да ти дадем. Тъй че предлагам да те настаня в някое почтено семейство, където ще имаш повече удобства и по-високо положение, отколкото тук. Можеш да завършиш образованието си и, вместо да бъдеш обучавана, ще бъдеш така подготвена, че да станеш учителка. С твоята красота, Алис — Малтрейвърс въздъхна, — с твоите естествени дарби и приятен темперамент, ти трябва само да постъпваш добре и благоразумно, за да си осигуриш един достоен съпруг и един щастлив дом. Разбрали ме, Алис? Този е планът, който съм начертал за теб.

Младежът говореше това, което мислеше с добродушие и честност; това бе горчива жертва от негова страна. Но, ако сърцето на Малтрейвърс беше страстно, то не бе егоистично; той чувстваше, че не може повече да живее само с това красиво момиче, че те двамата не могат цял живот да съществуват като двете деца, които добрата фея пази от света и от греха в Павилиона на Розите.

Но за отбелязване е, че една жена никога не е в по-голяма опасност от минутата, когато любимият й се опитва да се спаси с бягство от нея. Тя е сравнително спасена, ако е преследвана и насилвана чрез една очевидно егоистична буйност. Но когато гордостта й се алармира, или чувствата й се нараняват, или великодушието й е апелирано, тя не може да понесе нейния любим да има каквото и да е друго чувство, колкото и възвишено да е то, освен страстта към нея. Безспорно, Алис не съзнаваше тази превратност в нейния пол, защото не схващаше нито собствената си опасност, нито мотивите на Ърнест, но тя тръгна точно по пътя, по който можеше да унищожи добродетелта на един отшелник. Тя се изправи бледа и трепереща — приближи до Малтрейвърс и постави ръката си нежно на рамото му.

— Ще си отида, когато и където пожелаеш… колкото по-скоро, толкова по-добре… утре, да, утре; ти се срамуваш от бедната Алис и аз съм била тъй глупава — да бъда толкова щастлива. — Тя се бореше с чувствата си и продължи задъхана: — Ти знаеш, че Бог ще ме чуе, дори когато не съм с теб, и когато зная повече, ще мога да се моля по-добре и Бог ще те благослови, господине, и ще те направи щастлив, защото аз никога не бих могла да се моля за нещо друго.

Малтрейвърс беше до нея, повдигна лекото й тяло в прегръдката си и нададе диви и страстни възклицания:

— Алис, скъпоценна моя… прости ме; няма, няма никога да се разделим! — Стискаше ръцете й, докато тя бе облегнала главата си върху гърдите му. Той не можеше да противостои на изкушението и започна да целува продължително красивите й очи, докато те го погледнаха бавно, и ръцете й го прегърнаха нежно.

— Алис — прошепна той. — Алис, миличката ми, обичам те! О, как те обичам! — Той не целуваше вече очите й, целуваше само устните й, докато те сладко се полуусмихваха и полувъздишаха. Целувката се забавяше. Умът на Малтрейвърс се размъти… И самият Зенон, философът, роденият далече преди Христа, сигурно бе правил същото на осемнадесетгодишна възраст.