Едуард Литън
Бурен живот (39)

IV

Бяха минали две години от датата на последните събития, преди новото появяване на Малтрейвърс в обществото. Тези две години бяха достатъчни, за да направят революция в неговата съдба. Ърнест Малтрейвърс беше изгубил щастието на анонимността. Той се беше отдал на публиката, беше отдал името си на хорските езици и беше станал нещо, което всички имаха право да хвалят и да критикуват. Ърнест Малтрейвърс беше станал автор.

Публикуването на една книга, придружена с известен успех, е преминаване на голяма бариера. Писателят често поглежда назад с въздишка на съжаление за земята, която е напуснал завинаги. Красивата тъмнота на огнище и дом си отиват. Той не може вече да чувства справедливото възмущение на мъжествената гордост, когато види, че е подиграван. Мотивите му могат да бъдат лъжливо представени, характера му също, маниерите му, личността му, облеклото му, дори начина на ходене е в устата на укора и карикатурата. Той не може да се върне назад, не може дори да спре. Избрал е пътя си и всичките естествени чувства, които образуват нервите и мускулите на живото същество, го карат да продължава. При все това Малтрейвърс не беше помислил за всичко това, когато опиянен от собствените си сънища и стремления, желаеше да направи света свой довереник, когато от природата, от книгите и от смесения резултат на вътрешни открития и външни наблюдения той търсеше да извлече нещо, което би свързало името му с приятните асоциации на хората. Неговото голямо състояние и самотно положение му позволяваха да се отдаде на собствените си мисли и размишления. Те изпълниха ума му и се изляха върху страницата, която образува канала, който съединява самотния фонтан с широкия океан от човешки знания. Темпераментът на Малтрейвърс не беше, както видяхме, нито раздразнителен, нито боязлив. Той изгради себе си тъй както един скулптор би изградил един модел пред очите си. Стараеше се с труд и търпение да се приближи по-близо и по-близо до едно съвършенство, което мислеше, че би могло да се постигне чрез разумна амбиция. Когато най-после целта му беше задоволена, той предаде своя продукт с доверие на един по-безпристрастен съд.

Първата му работа беше успешна, може би поради това, че носеше отпечатъка на Честното и Реалното. Той не съобщаваше това, което никога не е виждал, това което никога не е чувствал. Беше спокоен и мислещ наблюдател на живота и неговите описания бяха много живи, защото първите му наблюдения бяха още свежи. Неговият опит беше отишъл надълбоко, не от повърхността на зрялата възраст, а в прясната почва на младежките вълнения. Друга причина за този успех беше, може би, и разнообразието на знанията му. Той не се опитваше, като Цезарини, да направи показ от думи върху тънък капитал от идеи. Друга причина за бързия и благоприятен прием беше тази, че той не отдаде мисълта си на вестникарските колони и списанията.

С втори труд Малтрейвърс излезе след осемнадесет месеца. Той също беше успешен. Неприятелите на Малтрейвърс се замислиха. Завистта и злобата се събуди в тях. Те започнаха да гледат на него като на натрапник. Саркастично му се присмиваха и го иронизираха. В повечето случаи младият автор започва да мисли, че се е отдалечил от целта повече, отколкото когато е започнал.

Общо взето, Малтрейвърс имаше сравнително благ характер, но беше твърде горд човек и притежаваше душата на храбър и почтен джентълмен. Той считаше, че не е в реда на нещата да се нахвърля върху най-добрия си приятел, дори и когато този приятел го напада с някоя груба дума.

През една ранна лятна вечер, Ърнест се разхождаше мрачен по терасата, като през главата му преминаваха неприятни мисли.

Наблюдавайки със замислени очи залязващото слънце, той забеляза прашна пътническа кола да се движи по пътя и една ръка да маха, поздравявайки го от отворения прозорец. Гостите му бяха тъй редки, а приятелите му тъй малко, че Малтрейвърс не можеше да се досети кой би могъл да бъде този посетител. Брат му? — той знаеше, че беше в Лондон. Кливлънд? От него имаше известие същия ден, че е във вилата си. Ферърс се забавляваше във Виена! Кой ли идваше? Можем да говорим каквото искаме за самотата, но след две самотни години един гостенин е много приятно преживяване. Малтрейвърс се върна в къщата и стигна тъкмо навреме, за да бъде прегърнат от Дьо Монтен.