Едуард Литън
Бурен живот (16)

XVI

Досега Малтрейвърс не беше се сблъсквал с ум, способен да окаже силно влияние върху неговия. И у дома, и в училището в Гьотинген, навсякъде, той биваше блестящият и капризен водител на другите, убеждавайки или командвайки по-умни и по-стари глави от неговата — даже Кливлънд винаги отстъпваше пред него, при все че не съзнаваше това, фактически рядко се случва да бъдем силно повлияни от тези, които са много по-възрастни от нас. По-възрастният с две до десет години от нас най-много ни съблазнява. Той се стреми към същите неща — има същите възгледи, цели, удоволствия, но е по-изкусен и има повече опитност; той преминава с нас пътеката, която ни е отредена да преминем, но от която по-старото поколение желае да ни предпази. Там, където няма голяма симпатия, има твърде малко влияние. Сега настъпи епоха в интелектуалния живот на Малтрейвърс. Той се срещна за пръв път с един ум, който контролираше неговия. Може би физическото положение на нервите му го правеше по-малко способен да се справя с полумъчителното, но съвършено в добро разположение заповедничество на Ферърс. Всеки ден този чужденец вземаше повече и повече надмощие над Малтрейвърс. Ферърс, който беше съвършен егоист, никога не изискваше от новия си приятел откровеност, не искаше да знае никак тайните на другите хора, освен ако те не биваха полезни за някаква негова цел. Но той говореше тъй усърдно за себе си — за жени и удоволствия, за веселия, шумен живот в градовете — така че младежкият дух на Малтрейвърс биваше събуждан от тъмната си летаргия без да употреби усилия от своя страна. Мрачният фонтан изчезна постепенно — чувствата му се освободиха от облаците — той почувства още веднъж, че Бог е създал слънцето, за да освети деня, че сред тъмнината е извикал звездите.

Може би никой друг не би успял да излекува Малтрейвърс от болния му ентусиазъм: той не би послушал един суров и саркастичен неверующ; той би погледнал с пренебрежение на един почти умрял и просветен духовник, като на един светски и лукав нареждач на небесните закони и земните обичаи. Но Лъмли Ферърс, който, когато аргументираше, никога не допускаше да му се възрази с чувство или с нещо подобно, който биеше с логиката си като с чук, при все че изглеждаше направен от тъп метал, възпламеняваше ефирната искра при всеки удар — Лъмли Ферърс беше тъкмо човекът, който трябваше да се противопостави на възражението и да убеди разума на Малтрейвърс и в момент, когато работата дойде до аргумент, излекуването беше скоро завършено; защото колкото и да се затъмняваме и заблуждаваме с въображения, с видения и с остроумието на фанатичния мистицизъм, никой от нас, смъртните, не може математически или нелогически да оспорва, че в света, който Бог е създал, един спасител — посетил не би могъл да се окаже предназначен за проклятие.