Едуард Литън
Бурен живот (42)

VII

Характерът на Малтрейвърс постепенно се затвърдяваше, въпреки че докато той започваше да разсъждава по мъжки, неговото въображение беше изгубило нещо от предишния си разцвет. Той не беше вече буйното момче, възпламенило германските младежи и превърнало в кула на леност малката вила, в която се беше любил с Алис. Но все пак той запазваше много от предишните си навици: обичаше от време на време да изчезва от света, да оставя книгите, да се отдалечава от приятели, лукс и богатство, и да прави самотни разходки пеша или на кон из красивата Англия.

В един хубав майски ден бе предприел подобна екскурзия на кон. Палтото и кобурите на седлото бяха всичкия му багаж и той можеше да си избира мястото за почивка, където пожелаеше. Пътеката изви към главния път и когато той излезе на него, срещна весела компания на коне.

Начело на групата беше дама в черно, седнала на добре охранен английски кон — яздеше с такава грация, че Малтрейвърс се спря неволно, изпълнен с възхищение. Самият той беше добър ездач и харесваше тези, които притежаваха това качество. Спомни си, докато наблюдаваше всичко това, че познава само една жена с такова съвършенство в ездата — Валери дьо Вентадур. В това време, за негово голямо учудване, дамата изпревари приятелите си, настигна го и каза с глас, който в началото не можа ясно да разпознае:

— Възможно ли е? Господин Малтрейвърс ли виждам?

Дамата спря за момент, повдигна воала си и Ърнест позна мадам Дьо Вентадур. В това време висок, изтънчен господин се беше присъединил към французойката.

— Вероятно сте срещнали някой познат? — попита я той. — Ако е така, ще имам ли честта да ме представите?

Прекъсването като че ли помогна на Валери. Тя се усмихна и се изчерви.

— Да ви представя господин Малтрейвърс! — Господин Малтрейвърс, негова милост е хазяинът ми, лорд Донингдейл.

Двамата се поклониха, а останалите от групата се присъединиха към тях. Лорд Донингдейл с важна, но сърдечна учтивост покани Малтрейвърс да продължи с групата пътя до неговата къща, която се намираше на около четири километра. Ърнест с готовност прие поканата. Компанията продължи ездата и Малтрейвърс започна да разпитва Валери. Тя набързо му обясни всичко. Мадам Дьо Вентадур имаше по-малка сестра, която наскоро се беше омъжила за сина на лорд Донингдейл. Сватбата станала в Париж, а сега господин и мадам Дьо Вентадур били дошли за една седмица на гости при английския лорд.

Срещата беше така внезапна и неочаквана, че и двамата не можаха да намерят достатъчно самообладание да се разговорят свободно. След това обяснение Валери потъна в замислено мълчание, а Малтрейвърс яздеше край нея също замислен върху странния случай, който след толкова време ги беше събрал отново.

Лорд Донингдейл, който в началото се движеше около другите гости, сега се присъедини към тях. Малтрейвърс беше поразен от неговите изящни маниери, от особеното му и някак усъвършенствано държание. Те скоро навлязоха в разкошен парк, за който изглежда бяха положени особени грижи и внимание. Млади насаждения се намираха навсякъде в контраст с вековни гори. Нови живописни вили украсяваха покрайнините, обелиски и колони, копирани от античността, но очевидно наскоро изработени, блестяха срещу тях, докато те наближаваха къщата, една голяма постройка в стил навярно от времето на Ана, сега заменен с френските покриви и прозорци, подобни на архитектурата на Тюйлери.

— Вие прекарвате много от времето си на полето, сигурен съм — каза Малтрейвърс, като се обърна към лорда.

— Да — отговори лорд Донингдейл замислено, — това място ми е много драго. Тук негово величество Луи XVIII, когато беше в Англия, ми направи честта да прекара една година. В негова чест се потрудих да оприлича малкото си жилище на неговия дворец, тъй че той да може, доколкото е възможно, да не чувства загубата на правата си. Неговите стаи бяха мебелирани точно както тези, които е заемал в Тюйлери. Да, мястото е скъпо за мен. С гордост си спомням за миналите времена. Не е малко да си дал подслон на един Бурбон в нещастията му.

— Тези промени трябва да са стрували много на лорда — каза мадам Дьо Вентадур, поглеждайки към Малтрейвърс.

— О, да — каза лордът, и лицето му леко се намръщи, — около триста хиляди лири, но какво от това? Спомените, госпожо, нямат цена!

— Посетихте ли Париж след реставрацията, лорд Донигдейл? — попита Малтрейвърс.

Лордът го изгледа остро и след това обърна погледа си към мадам Дьо Вентадур.

— Не — каза Валери, смеейки се, — аз не продиктувах въпроса.

— Да — каза лорд Донингдейл, — бях в Париж.

— Негово величество трябва да се е възхитил задето му се е дало възможност да върне гостоприемството на лорда.

Лорд Донингдейл изглеждаше малко объркан и не отговори, но смушка коня си, за да усили хода.

— Вие раздразнихте хазяинът ни — усмихна се Валери. — Луи XVIII и приятелите му живяха тук в разкош докато желаеха. Тяхното посещение полуразсипа собственика, който е истински джентълмен и кавалер. Обаче когато той отиде в Париж, за да бъде свидетел на тяхната победа и предполагам, е очаквал някой орден, те изглежда са решили, че са си платили задълженията с обеда, който е бил даден в негова чест. При все това, лорд Донигдейл още се гордее със своите спомени!

Малтрейвърс се намери в голяма спалня, където френски слуга му съобщи, че на полето лорд Донингдейл вечеря в шест часа, така че първият звънец ще удари след няколко минути. Докато слугата говореше, самият лорд Донингдейл влезе в стаята. Той беше научил, че Малтрейвърс е от известно и благородно семейство и че за неговите трудове се е говорило, било за да ги хвалят, било за да злоупотребяват с тях. Лорд Донингдейл притежаваше двете характерни черти на високо възпитан джентълмен от старо време — уважението към рода и уважението към таланта, тъй че той сега беше по-любезен към известния автор.

Малтрейвърс бе поканен да остане за няколко дни с такава сърдечност, че не можа да откаже.