Едуард Литън
Бурен живот (54)

VI

В къщата на лорд Латимър се бяха събрали около стотина души, които рядко се виждаха заедно в лондонското общество, защото търговията, политиката и литературата отвличат повечето от известните хора и в къщите, които приемат светското общество, обикновено се събираха хора, които са по-близо до безделието и богатството. Дори хората на удоволствието намираха тези събирания отегчителни и ги отбягваха. Но имаше няколко десетки къщи, притежателите на които бяха отдалечени и стояха над горния обичай, в тях един чужденец можеше да се види събран с много от забележителните хора на знаещата и мислещата Англия. Самият лорд Латимър беше бивш министър в кабинета. Беше се оттеглил от обществения живот под претекст лошо здраве. Но в действителност това беше, защото шумният живот не подхождаше на неговия нежен, не кой знае колко силен, но усъвършенства внимателно ум. С висока репутация и с отлична кухня, той се радваше на голяма популярност както в своята партия, така и в обществото изобщо. Беше центърът на един малък, но отбран кръг от познати, които сега пиеха вино в „Латимър“, цитираха изречения на Латимър и го обичаха твърде много, тъй като, като не беше вече автор и министър, той не им се изпречваше на пътя.

Лорд Латимър прие Малтрейвърс с най-голяма вежливост и го покани на масата да вземе участие в играта на карти с него, което беше един от най-големите комплименти, каквито лордът можеше да му отдаде. Но, когато гостенинът отказа предложената му чест, лордът го отпрати към госпожата си, и скоро беше погълнат отново в играта си.

Докато Малтрейвърс разговаряше с госпожа Латимър, той повдигна очи и видя срещу себе си млада дама с такава забележителна красота, че едва можа да се въздържи да не изрази удивлението си с възклицание.

— Коя е тя? — попита, съвземайки се. — Как се казва? Странно е, че дори аз, който се движа толкова много сред обществото, съм принуден да запитам за името на жена, чиято красота вече трябва да я е направила прочута!

— О, това е госпожица Флорънс Лейсълс. Тя дебютира в обществото миналата година. Действително е много блестяща, но има много повече ум, отколкото красота. Ще ми позволите ли да ви представя?

При това предложение Малтрейвърс беше обзет от някаква странна срамежливост и като че ли отблъскващо недоверие. Това сякаш беше някакво предчувствие за опасност и зло. Той се отдръпна и почувства намерение да се извини с нещо, но госпожа Латимър не обърна внимание на смущението му и вече беше отишла до госпожица Флорънс Лейсълс. След миг тя кимна на Малтрейвърс в знак да се приближи и го представи на госпожицата. Докато се поклони и седне до новата си познайница, той не можа да не забележи, че бузите й бяха живо зачервени, и че тя го прие с едно смущение, което не беше обикновено дори за дами, току-що влезли в обществото. Той остана по-скоро озадачен, отколкото поласкан от тези признаци на смущение, някак приличащо на неговото. И първите изречения от техния разговор бяха изказани с известна несръчност и резервираност. В този момент, за учудване може би, и за облекчение на Ърнест, към тях се присъедини Лъмли Ферърс.

— А, госпожица Флорънс, целувам ръката ви. Очарован съм, че ви виждам, че сте се запознали с приятеля ми Малтрейвърс.

— Кое е накарало господин Ферърс да закъснее тъй много тази вечер? — каза хубавата Флорънс с внезапна лекота, която донякъде сепна Малтрейвърс.

— Бях на една непривлекателна вечеря, това е всичко! Нямам друго извинение. — И Ферърс седна на един свободен стол от другата страна на Флорънс Лейсълс и започна да разговаря словоохотливо и безспирно, като че ли се стремеше да монополизира вниманието й.

Ърнест не беше толкова много пленен от маниерите на Флорънс, колкото бе поразен от красотата й, и сега, виждайки я очевидно да се ангажира с друг, стана и тихо се отстрани. Скоро се присъедини към друга групичка, разговаряща върху поглъщащи теми на деня. И когато поредната възбудителна тема на разговор способства да изпъкне неговото красноречие и мъжественост, говорещите се превърнаха в слушатели и групичката се разшири в кръг. Той стана несъзнателно предмет на всеобщо внимание и почит.

— А какво мислите за господин Малтрейвърс? — попита през това време небрежно Ферърс. — Допада ли ви?

— По-млад е, отколкото предполагах… и… и…

— По-красив, предполагам искате да кажете?

— Не! По-спокоен и по-малко въодушевен.

— Той изглежда доста въодушевен сега — рече Ферърс, — но вашият дамски разговор не е могъл да възпламени прометеевската му искра.

— Да, прав сте. Той трябваше да ме е помислил за много…

— Красива, несъмнено.

— Красива! Мразя тази дума, Лъмли. Бих искала да не съм красива. Тогава може би на интелекта ми би се отдал известен кредит.

— Хм — каза Ферърс многозначително.

— О, вие не мислите така — каза Флорънс, поклати глава, усмихна се леко и в маниерите й се забеляза лека промяна.

— Има ли значение какво мисля аз — каза Ферърс с престорена сантименталност, — когато разни лордове, господа и перове се мъчат да си пробият път до вас, да ме лишат от монопола над тази, която ревнувам?

Докато Ферърс говореше, няколко от разпръснатите около Флорънс кавалери се събраха край нея и разговорът, на който тя се превърна в център, стана въодушевен и весел. О, колко блестяща беше тя, тази несравнима с никого Флорънс! Каква плавна и блестяща грация, ум и мъдрост и дори гений излизаха от тези рубинени уста! Дори увереният в себе си Ферърс почувства гъвкавия си интелект тъп и груб в сравнение с нейния и се отдръпваше неохотно, срещайки стрелите на нейните небрежни и разточителни бързи отговори. Защото имаше някакъв присмех в природата на Флорънс Лейсълс, поради който нейният ум причиняваше повече болки, отколкото приятни преживявания. Извънредно много образована, храбра, дори до липса на женственост, на нея й правеше удоволствие да прави спор с невежеството и претенциите, дори сред най-висшите среди. И смехът, който предизвикваше тя, приличаше на светкавицата — никой не можеше да отгатне накъде ще бъде отправен следващия път.

Но въпреки че се бояха от Флорънс и не я обичаха много, тя биваше заобикаляна, ласкана и ревнувана. За това имаше две причини: първо, тя беше кокетка и второ, беше богата наследница.

И така, разговарящите в салона се разделиха на две групи: едната от тях, може да се каже, председателстваше Малтрейвърс, другата — Флорънс. Когато първата група се разпръсна, към Ърнест се приближи Кливлънд.

— Драги ми братовчеде — рече Флорънс внезапно и шепнешком на Лъмли, — твоят приятел говори за мен — забелязвам това. Иди, моля те, и ми съобщи какво говори той!

— Мисията ми няма да е ласкателна — каза Ферърс, почти мрачно.

— Не. Една мисия за задоволяване на женско любопитство винаги е едно от най-ласкателните пълномощия, с които можем да натоварим един способен посредник.

— Добре, ще изпълня вашата поръчка, въпреки че не считам това за благоволение.

Ферърс се оттегли и се присъедини към Кливлънд и Малтрейвърс.

— Тя е действително красива. Такива правилни черти никога не съм виждал. Тя е единствената жена, видяна някога от мен, чертите на която изглеждат по-класически дори от гръцките.

— Значи, това ти е мнението за моята братовчедка! — подвикна Ферърс. — Омаян си.

— Бих желал да бъде така — каза Кливлънд. — Ърнест е достатъчно възрастен, за да може да се установи някъде, и няма по-добра ослепителна награда в Англия от една богата, красива, от висок род и способна жена.

— А какво ще кажеш ти? — попита нетърпеливо Лъмли Малтрейвърс.

— Че никога не съм виждал някоя, от която да мога да се възхищавам и която да обичам повече — отговори Ърнест и излезе от стаята.

Ферърс погледна след него и измърмори нещо на себе си. След това се присъедини към Флорънс, която стана с намерение да си отива, и хващайки Лъмли под ръка, каза:

— Е, виждам, че баща ми ме търси. Нека го улесня. Хайде, Лъмли, да отидем при него. Зная, че той иска да те види. Добре… — продължи тя, без да се доизкаже, и се изчерви, докато преминаваха покрай полупразните сепарета.

— Какво ти е, братовчедке?

— Дразниш ме! Защо не ми казваш; какво говори твоят приятел?

— Че ти заслужаваш своята репутация и красота, но че не си подходяща за него. Малтрейвърс е влюбен в друга и трябва да го знаеш!

— Влюбен ли!?

— Да, в една красива французойка! Доста романтично. Една привързаност, която датира от няколко години.

Флорънс извърна настрани лицето си и не каза нищо повече.

— Той е един приятен човек, Лъмли — каза за Малтрейвърс лорд Саксингъм, когато пристигнаха при него. — Що се отнася до Флорънс, никога не я чувствам по-близо до себе си, отколкото когато се приберем у дома след полунощ и я занимавам с моите собствени мисли или с нещастните ми коне. Между другото, бих желал да обядвате с мен идната събота.

— Събота ли? За нещастие тогава съм ангажиран с чичо си.

— О, той се е отнесъл много добре с теб.

— Да.

— Господин Темпълтън добре ли е?

— Така мисля.

— Както дамите биха желали да е? — прошепна лордът.

— Не, слава богу!

— Добре, ако старчето би могло да те направи свой наследник, ние бихме помислили още веднъж върху титлата.

— Драги мой лорде, почакай! Имам една молба. Напиши два реда по този повод като загатнеш деликатно каквото е нужно.

— Никакви писма. Писмата винаги излизат във вестниците.

— Но предпазливо ги напиши тогава.

— Ще помисля. Лека нощ.