Едуард Литън
Бурен живот (22)

V

Когато Ферърс се завърна от обикновената си езда, се учуди като видя, че коридорите и стаите на апартамента, който той заемаше заедно с Малтрейвърс, са изпълнени с куфари и багажи, а икономът на Ърнест направляваше прислугата на развален френски, английски и италиански.

— Е — каза Лъмли, — какво означава всичко това?

— Господин Малтрейвърс заминава, господине.

— А… къде е той сега?

— В стаята си, господине.

Ферърс се промъкна между разхвърляния багаж и отвори безцеремонно вратата на приемната стая на своя приятел. Видя Малтрейвърс потънал в един фотьойл, с ръце подпрени на коленете и глава наведена над гърдите. Цялото му изражение говореше за отпадналост и изтощение.

— Какво има, драги ми Ърнест? Вярвам, че не си убил някого на дуел?

— Не.

— Какво тогава? Защо заминаваш? И къде отиваш?

— Не е важно, остави ме на спокойствие.

— Постъпваш много приятелски, няма що! — каза Ферърс. — Много приятелски. И какво ще стане с мен? Кого ще имам за приятел в това проклето убежище на антиквари? Ти си безчувствен, Малтрейвърс!

— Ще дойдеш ли тогава с мен? — попита Малтрейвърс, мъчейки се напразно да повдигне духа си.

— Но къде отиваш?

— Където и да е. В Лондон, Париж…

— Но аз вече си направих плановете за лятото. Не съм толкова богат; мразя промените, защото ми костват скъпо.

— Но, драги ми…

— Това ли е доброто постъпване с мен? — продължи Лъмли, който за пръв път в живота си беше действително сърдит. — Дори ако бях една стара дреха, която си носил пет години, ти не би ме захвърлил по такъв начин.

— Ферърс, прости ми. Моята чест е засегната. Аз трябва да напусна това място. Вярвам, че ти ще продължиш да бъдеш мой гост тук, дори и когато ме няма. Знаеш, че съм ангажирал апартаментите за следващите три месеца.

— Хм — рече Ферърс. — Понеже това е така, мога спокойно да остана тук. Но защо в такава тайна? Да не си съблазнил Валери дьо Вентадур или да не би мъдрият й съпруг да подозира нещо? Е?

Малтрейвърс не можа да прикрие отвращението си към тази грубост. Действително, голямо е изпитанието за темперамента, който се сблъсква с грубите забележки на някой приятел относно връзките на сърцето.

— Ферърс — каза той, — не трябва да използваш нито една непочтена дума за Валери дьо Вентадур. Тя е ангел!

— Но защо напускаш Неапол?

— Не ме безпокой повече.

— Сбогом, господине! — каза Ферърс, твърде обиден, и излезе бързо от стаята.

Ърнест повече не го срещна преди заминаването си.

Късно през същата нощ той се намираше в колата си с двата коня по стария и меланхоличен път към Мола ди Гаета.

Самотността за Малтрейвърс беше лукс. Той изпитваше неизразимо чувство на облекчение след освобождението от Ферърс. Жестоките чувства, неумолимата, макар и смешно студена надменност на неговия приятел, биха били само едно мъчение за него в сегашната ситуация.

На другата сутрин, когато стана, разцъфтелите портокали край Мола ди Гаета представляваха приятна гледка под прозореца на хотела, където беше спрял да отпочине. Беше началото на пролетта и прясното, здраво дихание на земята и въздуха не можеше да се опише. Италия има малко места, с които може да се гордее повече отколкото с Мола ди Гаета. Дори морският изглед край Неапол или Соренто нямат по-очарователна усмивка.

И така, след една бърза закуска, от която едва беше вкусено, Малтрейвърс се промъкна през портокаловите горички и стигна до морския бряг. И там, отпуснат лениво зад волана на колата, минаваща край шумящите вълни, се отдаде на размишления и се постара за пръв път след раздялата си с Валери да събере и изследва мислите и чувствата си. За свое учудване не се усети така нещастен, както очакваше. Напротив, едно нежно и почти приятно чувство, което не можеше точно да се определи, витаеше в паметта му относно красивата французойка. Може би тайната беше в това, че докато гордостта му не беше унизена, съвестта му не се оказваше разединена. А може би той не беше обичал Валери толкова силно, колкото си беше въобразявал? Изповедта и раздялата бяха дошли щастливо, преди Валери да беше станала необходимост за живота му. Почувства, че сякаш с помощта на някоя свята и мистична жертва се е примирил със себе си и с хората. Събуди се с по-правилна и по-възвишена преценка за човешката природа, особено за жената. Беше намерил честност, истина и добродетел там, където най-малко би могъл да очаква — в една дворцова жена, в една жена, заобиколена от порочни и дребнави кръгове, в една жена, която нямаше отечество и общество, които да я предпазват от приятните отстъпки на слабостите, в една светска жена: една жена на Париж! Да, това беше неговото откритие, което разпъди мъглите и парите, които, издигайки се от блатата на големия свят, бяха постепенно заседнали в душата му. Валери дьо Вентадур го беше научила да не мрази нейния пол, да не съди тотално при допирите с външното. Търсеше в сърцето си любовта към Валери, а намери там любовта към добродетелта. И така, когато съсредоточи вниманието в себе си, той постепенно почувства верните впечатления, които се бяха вдълбали там. Валери дьо Вентадур! Какви ли мъки бе изпитала тази велика душа преди да се подчини на признанието, което бе направила! И въпреки това, дори в това страдание, той намери най-после утешение. Един такъв силен ум би могъл да понесе и излекува слабостта на сърцето. Той почувства, че Валери дьо Вентадур не беше жена, която чезне в непристойни, отпуснати, несвети и порочно болезнени чувства. Той не се ласкаеше от мисълта, че тя ще се постарае да изкорени от себе си любовта, за която се разкайваше. И той въздъхна с един естествен егоизъм, когато се съгласи, че рано или късно тя ще успее. Но нека бъде така — каза си почти на глас, — ще подготвя сърцето си да се радва, когато науча, че тя си спомня за мен само като за един приятел. В съседство с блаженството от нейната любов е гордостта от нейната почит.

С такива чувства завършиха размишленията му, а тези чувства се засилваха и затвърждаваха с всеки километър, който го отдалечаваше все повече от Юга.

Ърнест Малтрейвърс осъзна, че в самите чувства има толкова много за пречистване и ободряване, че дори грешката с една незаконна любов, замислена без лоши намерения и (след като естеството й е добре разбрано) сблъскваща се с благородна душа, прави сърцето по-толерантно и по-нежно, а ума — по-установен и просветен. За тези, които приемат света за сцена, и на които сърцата са велики актьори — опитът и мъдростта трябва да се извличат от философията на страстите.