Едуард Литън
Бурен живот (57)

III

Лъмли бързаше да удря желязото докато е още горещо. На следващата сутрин отиде да уреди въпроса за избора си при секретаря на изборното учреждение.

Ферърс заяви, че ще представлява свободния почтен град С., имащ две хиляди и петстотин избиратели. Секретарят го поздрави и му направи комплименти.

— Напоследък претърпяхме загуби в изборите.

— Действително, претърпяхме! Три града са изгубени за последните шест месеца. Членове измират тъй не на време.

— За лорд Стънч запазено ли е място? — попита Лъмли.

Сега лорд Стънч беше едно от популярните демонстрационни оръдия на администрацията. Незаемащ никаква длъжност, но една най-полезна личност за всички правителства. Защитник на най-независимите принципи, за него се знаеше, че се беше отказал от важен пост и ценеше независимостта си. Човек, който поддържаше управлението в главните работи, когато то се почувстваше ослабено, и който имаше голямо влияние в селата. Лорд Стънч се беше отказал напоследък от едно сигурно място, за да се бори в голям град. Неговото име се цитираше като доказателство за растяща непопулярност на министрите.

— За лорд Стънч запазено ли е място? — повтори Лъмли въпроса си.

— Защо? Той ще има старото си място — Три-Оукс. Три-Оукс е едно хубаво, тихо място. Има най-почтени избиратели, много от които са от рода Стънч.

— Тъкмо подходящо за него. Въпреки това, жалко е че той не почака да вземе С. интересите на чичо ми биха го осигурили.

— Аз също си помислих това щом се отвори свободно място в С.

— Би било голям успех, ако лорд Стънч може да докаже, че голямо число избиратели благоволяват да го изберат без особени разноски.

— Без разноски! А, да, действително! Това ще докаже, че непорочносттана изборите още съществува, че Британските учреждения се намират още на висота.

— Това би могло да бъде направено, господин…

— Как, аз мислех, че вие…

— Вярно е, би било трудно да се убеди чичо ми, но той ме обича много, както знаете, аз съм негов наследник. Вярвам, че бих могъл да постигна това, тоест, ако мислите, че това би било от голяма полза за партията и голяма услуга за управлението.

— Да, господин Ферърс, то би било действително в полза и на двете.

— А в този случай аз ще взема Три-Оукс.

— Виждам това, но да се откажете от такова почетно място! Действително това е една жертва.

— Не говорете повече, това ще бъде направено. Една делегация ще се представи на лорд Стънч веднага. Аз ще се срещна с чичо си и ще се извести в С. още тази вечер, поне така се надявам. Не трябва да съм напълно уверен, защото чичо ми е странен човек, никой, освен аз не може да му влияе. Ще отида още сега.

— Можете да бъдете сигурен, че вашата любезност ще бъде оценена.

Лъмли се ръкува със секретаря и си отиде. Секретарят не беше „излъган“, както и Лъмли. Той забеляза, че Лъмли Ферърс е човек, който гледа да заеме място и достатъчно добре да работи в парламента, та заслужава да бъде подпомогнат в целта си.

След малък период от време, вестниците съобщиха за избирането на лорд Стънч от С. Правителствените вестници гръмнаха от радост, а опозиционните нападаха избирателите от С. по различни начини, и декларираха, че господин Стаут, противник на лорд Стънч, ще подаде петиция, което той никога не направи. Сред този шум Лъмли Ферърс незабелязано и безшумно се домогна до представянето на Три-Оукс.

Вечерта след избирането му, той отиде у лорд Саксингъм. Това, което се случи там, ще разкажем после.