Едуард Литън
Бурен живот (19)

II

Малтрейвърс посещаваше често къщата на Валери дьо Вентадур. Тя беше отворена два пъти през седмицата за всекиго и три пъти седмично за приятели. Малтрейвърс стана скоро един от приятелите. Оказа се, че Валери дьо Вентадур е била в Англия през детството си, тъй като нейните родители били емигранти. Тя говореше английски добре и леко, и от това Малтрейвърс беше доволен. Защото, при все че знаеше добре френски, той беше от онези хора, които са по-суетни спрямо ума, отколкото спрямо външността на човека, и не беше склонен да изразява най-хубавите си мисли на чужд език. Ние не обръщаме внимание на акцента или на диалекта, когато говорим за незначителни неща. Но когато изразяваме някаква своя поезия, внимаваме да не сгрешим с тях.

Такъв беше именно случаят с Малтрейвърс. Понеже той, освен че беше някак си узрял като горд и претенциозен мъж, притежаваше естествена обич към Приличното. Тази му обич неволно се забелязваше в разговорите на дребни теми. Тя именно бе естественият родител и на неговия Добър Вкус. И действително, вследствие на това, Ърнест не обръщаше внимание на тези дребни неща, с които обикновено младежите се гордеят. Една по навик войнишка чистота на облеклото и една любов към реда и симетрията заместваха в него вниманието към облекло и украшения.

Малтрейвърс никога не беше помислял дали е красив или не и, както мнозинството, познаващо нежния пол, знаеше, че красотата участва малко в ангажирането на женската любов. Видът, маниерите, тонът, разговорът, това, което възбужда интереса и от което можем да се гордеем, са качествата на човека, който бива обичан.

Да се върнем от това отклонение. Малтрейвърс беше доволен, че можеше да говори на своя език с Валери дьо Вентадур. И разговорът между тях обикновено започваше на френски и завършваше на английски. Валери дьо Вентадур беше красноречива, какъвто беше и Малтрейвърс. При все това една по-пълна противоположност в техните възгледи и особености в разговорите едва би могла да се забележи.

Валери дьо Вентадур гледаше на всичко като светска жена. Беше блестяща, мислеща и изпълнена с изтънчени и нежни чувства, но всичко това вземаше светска форма. Беше възпитана под влиянието на обществото, и умът й издаваше нейното образование. Едновременно остроумна и меланхолична, както често се случва с жени като нея, тя беше ученичка повече на скептицизма, отколкото на весело отношение към света. В живота, който водеше, нито сърцето, нито умът й се ангажираха — те се възбуждаха, но не оставаха доволни и не вземаха участие. Тя чувстваше твърде осезателно празнотата на големия свят и имаше лошо мнение за човешката природа, фактически беше жена на френските мемоари, една от онези очарователни и одухотворени Асперзии, които ни заинтересуват поради своята изтънченост, такт, грация и великолепно съвършенство, и които са освободени от повърхностното и лекото, отчасти поради едно изчерпателно познаване на социалната среда, в която се движат, и отчасти поради едно полуприкрито и покъртително незадоволство от дреболиите, върху които талантите и чувствата им се изхабяват. Такива са жените, които след една младост, прекарана в погрешни удоволствия, често свършват на стари години с погрешна привързаност. Те са класа, особена за тези съсловия и страни, в които грее и тъмнее веселото и нещастно съществувание на една бездомна жена.

Животът на Валери дьо Вентадур беше от вид, какъвто Малтрейвърс не беше виждал досега, и той беше може би също интересен в този смисъл за французойката. Двамата се възхищаваха от взаимното си общуване, въпреки че не можеха никога да се разберат.

Валери дьо Вентадур често яздеше, а Малтрейвърс обикновено я придружаваше. И какви прекрасни изгледи виждаха те по време на ежедневните си екскурзии!

Малтрейвърс беше очарователен учен. Натрупаните съчинения на безсмъртните бяха тъй близки за него, както матерния му език. Поезията, философията, начинът на мислене и обичаите на грациозните гърци и отдадените на лукс римляни бяха част от знанията му, които съвпадаха с неговите понятия и начин на мислене. Той беше наситил интелекта си с богатствата на миналото и златни семена падаха от класическите произведения в съзнанието му. Знанието за Мъртвите, често тъй безполезно, притежава едно неизказуемо очарование за местата, където те са живеели. За въодушевената и любопитна французойка Ърнест Малтрейвърс беше отличен водач! С какво усърдие тя слушаше разказите му за един живот, много по-елегантен от парижкия! За една цивилизация, каквато светът никога няма да повтори — толкова по-добре, защото тя беше гнила в зародиша си, макар и най-величествена наглед. „Тези студени имена и несъществуващи сенки в историята“, върху които Валери дьо Вентадур беше навикнала да се прозява, получаваха живот при красноречието на Малтрейвърс. Те се затопляха и се раздвижваха, пируваха и се любеха, биваха умни и глупави, весели и тъжни, сякаш живи. От друга страна Малтрейвърс научаваше хиляди нови тайни за съществуващия свят от устата на изтънчената и наблюдателна Валери. Каква нова стъпка във философията на живота прави един гениален младеж, когато за пръв път сравнява теориите и опита си с интелекта на една умна светска жена! Може би това не го издига, но го осветлява много и пречиства. Какви безбройни дребни, макар и важни тайни от човешкия характер и от практическата мъдрост научава той несъзнателно от такъв приятел! Нашето образование нямаше да бъде съвършено без това.

— И така, вие мислите, че тези величествени римляни не са приличали на нас? — попита Валери един ден, когато гледаха към същата земя и море, над които бяха блуждаели очите на сладострастния, но августейши император Лукул.

— Един поглед върху последните дни на всяка република би ни дал общо понятие за нашите дни. Тяхната система се крепи от една особена аристокрация под надвисващия призрак на монархията. Една аристокрация, прославяна и развълнувана, но поддържаща амбиции и интелект, черпейки сили всъщност от стойностите на автократорския ред. Едно грамадно различие между богати и бедни, едно благородство, потънало в разкош. Богато, култивирано, макар и рядко елегантно и изискано. Един народ с могъщи стремежи за по-съвършена свобода, но винаги изложен в критично време на влияние и подчинение на едно дълбоко закоравяло почитание към самата аристокрация, против която се е борил и бори. Един готов отвор през всичките стени на обичаи и привилегии за всякакви таланти и амбиции. Но тъй силно и всеобщо са били почитани богатствата, че и най-добрата душа е ставала почти несъзнателно скъперническа, лакома и корумпирана. И този, който е успявал да се издигне от народа, не се е поколебавал да се обогати от злоупотребите, против които тъй силно преди това е роптаел. Човекът, който би бил готов да умре за отечеството си, не би могъл да въздържи ръцете си да не бръкне в джобовете му. Касий, упоритият и мислещ патриот, с желязно сърце, както си спомняте, имаше своята слава. И въпреки това какъв удар за всичките надежди и мечти за едно общество бе свалянето на свободната партия след смъртта на Цезар! Какви поколения от свободни хора паднаха във Филипи! Рим, разклатен до основи, най-после замени великодушния Юлий с лицемерния Август, който смачка колосалните патриции, за да отвори път на джуджетата на един дворец и излъга един народ със сянката на свободата. Един народ без конституционна свобода, уморен от ужасната въртележка — гибелната борба между аристократическите и демократическите принципи. Един народ против един деспот, борба, неизискваща пророк. Проклетото робство е държало бедни и богати в постоянна борба. И без да има печат, който да обуздава страстите и отбелязва ежедневните схватки. Самата сатира на Хораций е огледало на нашите глупости! Но има нещо, което ще различава винаги древния свят от модерния.

— Какво е то?

— Древните не познаваха тази нежност на чувствата, която характеризира потомците на готите — каза Малтрейвърс и гласът му леко потрепери. — Те отдаваха като монопол на чувствата това, което би трябвало да има еднакво отношение към разума и въображението. Тяхната любов бе приличала на красива и игрива пеперуда, но не на пеперудата, която е символът на душата.

Валери въздъхна. Погледна смирено към лицето на младия философ. Но неговия поглед беше отклонен настрани.

— Може би — каза тя след кратко мълчание, — ние ще прекараме един по-щастлив живот без любов. И в нашата модерна социална система — продължи тя, замислена и говореща искрено, — въпреки че това е рядко заключение, до което една жена би достигнала, аз мисля, че ние сме дали на любовта едно твърде голямо надмощие над другите прояви на живот. Като деца нас ни учат да сънуваме за нея. В младежката ни възраст нашите книги, разговорите ни и игрите ни са изпълнени с нея. Възпитани сме да я считаме за съществена част от живота. И въпреки това, щом се срещнем с действителността, щом се отдадем на това втълпено и подбудено желание, деветдесет на сто виждаме, че сме нещастни и съсипани.

— А говори ли Валери дьо Вентадур от опит? — попита Малтрейвърс, гледайки внимателно променящото се изражение по лицето на своята приятелка.

— Не. И бих желала, никога да не бъде така! — каза Валери енергично.

Устните на Ърнест се извиха малко, тъй като неговата гордост бе докосната.

— Аз бих се отказал от много сънища за бъдещето — каза той, — ако чуя Валери дьо Вентадур да се откаже от този възглед.

— Ние сме отишли много напред от приятелите си, господин Малтрейвърс — каза Валери студено и дръпна юздите на коня си — А, господин Ферърс — продължи тя, когато Лъмли и красивият германски барон се присъединиха към нея, — вие сте извънредно галантен, виждам, че правите голям комплимент на моята езда, когато искате да повярвам, че не можете да яздите като мен. Господин Малтрейвърс не е тъй учтив.

— Не — отвърна Ферърс, който рядко оставаше някой комплимент без задоволителна отплата, — не, вие и Малтрейвърс, изглежда, се бяхте изгубили между старите римляни и нашият приятел, баронът, се възползва от този случай да ми разкаже за дамите, които са го обожавали.

— А, господин Ферърс, колко сте лош! — каза Шомберг объркано.

— Лош! Аз не говоря от завист. Слава Богу аз никога не съм бил обожаван. Какво отегчително нещо трябва да е това — обожанието.

— Поздравявам ви за симпатиите между вас и Ферърс — прошепна Малтрейвърс на Валери.

Валери се изсмя, но през останалото време от екскурзията тя беше замислена и разсеяна и за няколко дни тяхната езда беше преустановена. Валери дьо Вентадур не се чувстваше добре.