Едуард Литън
Бурен живот (41)

VI

Разговорът с Дьо Монтен повлия на Малтрейвърс, така че той опита да се примири със себе си и с кариерата си. Но неговият ум обаче вместо да се успокои, се възбуди. Дьо Монтен не можеше да направи никого буен, но той би могъл да направи мнозина енергични и постоянни. Двамата приятели си приличаха в някои неща, но Малтрейвърс имаше един по-разточителен характер. Дьо Монтен държеше много на неговото разбиране за моралното равновесие. Тъй както импулсите се образуват от навиците, така и правилните навици на Дьо Монтен бяха направили импулсите му добродетелни и правдиви. Той отстъпваше пред тях тъй често, както всеки бърз характер би направил, но тези импулси никога не го подтикваха към нещо спекулативно или смело. Дьо Монтен не можеше да излезе вън от известен определен кръг от действия. Той нямаше симпатии към съждения, базирани само върху хипотези на въображението. Не можеше да търпи Платон и беше глух за красноречивите шепнения за усъвършенстванията в поезията или за мистицизма в мъдростта.

Малтрейвърс, обратно, тъй като не беше против разума, винаги се стремеше да го подкрепи чрез въображението си и считаше всяка философия, която ограничаваше изследванията му в рамките на известното и положителното, за несъвършена и незадоволителна. Той обичаше индуктивния процес, но се отнасяше към догадките, както и към фактите, еднакво. Той поддържаше становището, че по такъв начин са били постигнати всичките успехи както на науката, така и на изкуството, че Нютон и Коперник нямаше да постигнат нищо, ако не си бяха служили с въображението както с разума. Той беше убеден, че душата на философията е в догадките. Имаше правилно схващане за операциите на ума и сърцето и считаше, че богатството на чувствата и мислите у добре тренираните от опита и обучението хора водят към полезни и велики цели. Но тъй като Дьо Монтен беше повече напреднал в годините и имаше особени практични възгледи, то превъзхождаше Малтрейвърс в аргументите, на което последния се подчиняваше неохотно. Дьо Монтен тайно чувстваше, че неговия млад приятел разсъждава на една по-широка база, поради което едновременно и по-лесно изложен на неуспехи и грешки, и по-способен за нови открития и умствени усъвършенствания. Но макар че пътищата им в живота бяха различни, те не се сблъскваха и Дьо Монтен, който искрено се интересуваше от съдбата на Ърнест, желаеше да се засили ума му срещу пречките, които би срещнал, другото оставяше на опита и Провидението. Те отидоха до Лондон заедно и Дьо Монтен се върна в Париж. Малтрейвърс се намери още веднъж сред веселите и великите хора. Той почувства, че новият му характер е изменил много положението му. Считаше, че никой в света не би могъл да му напакости. Но докато се оттегляше от безвкусното и мързеливото, той внимаваше да не се отдели от света. Образуваше обществото около себе си според вкуса си, правеха му удоволствие мъжествените и възбудителни разговори на деня. Той изостряше наблюденията си и разширяваше кръга си на автор, смесвайки се свободно и смело с всички класи като гражданин. Литературата стана за него страстно увлечение. Смяташе, че от литературата е дошло всичко, което е просветило народите. И той я обичаше все повече, защото нейните отличия не бяха като другите в света. Нейните слуги говореха за него както древните пророци, желаещи само да бъдат чути и да им повярват. Постепенно фанатизмът на Малтрейвърс изработи философията, която Дьо Монтен би извлякъл от трезви изчисления. Той се научи да презира неприятелството, което предизвикваше клевети. Понякога мълчеше, но понякога възразяваше. Като войник, който служи на една кауза, вярваше, че когато тя бъде застрашена, може да употреби оръжията, които Бог му е дал, без страх и без да бъде упрекван за това. Постепенно стана известен и се бояха от него. И докато мнозина злоупотребяваха с неговото име, никой вече не можеше да го унищожи.

В своите трудове Малтрейвърс влагаше законите, хармонията и реда, извлечени от големия кодекс на Истината и Природата. Един кодекс, който изисква интензивно изучаване, при все че главните му принципи са малко на брой и лесни за запаметяване. От това изучаване Малтрейвърс не се стряскаше. Това беше голямата му любов към Истината, която го направи тънък анализатор дори и на това, което изобщо се счита за дреболия. Той беше и оригинален, защото търсеше по-скоро Истинското, отколкото Новото.