Едуард Литън
Бурен живот (37)

II

Ърнест Малтрейвърс се впусна в океана на Лондон. Между другия му имот беше и една къща на Симър Плейс, една тиха, макар и централна улица, която се радваше на чист въздух, тъй като наблизо се намираше парк. До сега тя беше давана под наем, обаче наемателят напусна тъкмо навреме и това накара Малтрейвърс да изпадне във възторг, че можеше да се сдобие с тъй приятна резиденция. Той беше още доста романтичен и предпочиташе да гледа към дървета и зеленина вместо към къщи. Малтрейвърс се отдаде само на два лукса — любовта към музиката го изкуши към една ложа в операта, а чисто английската страст към хубави коне го увлече толкова, че да му завиждат много по-богати хора от него. Четири хиляди лири годишно могат да направят много за сам човек, който не прахосва и гледа извънредно философски на живота, за да си създава излишни нужди.

Съдбата удвои неговия доход, направи старото му селско място да прилича на величествен замък, и той откри, че неговият по-възрастен брат, който бе само три или четири години по-стар от него, няма никакви деца. Животът беше много добър към Ърнест Малтрейвърс.

Това беше, както каза Кливлънд, тъкмо време от годината, когато хората са свободни, за да правят нови запознанства. Техните къщи радостно разтваряха врати за интелигентната свита на популярния Кливлънд, включваща автори и държавници, оратори и философи. Ърнест беше представен на всички. И всички бяха доволни от него. Той стана на мода, преди да осъзнае това. Но тъй като беше започнал живота твърде рано, беше разочарован. Все пак намери някои личности, от които да се възхищава, някои, които можеше да обича, но никакви, с които да може да стане близък. Нито сърцето му, нито въображението му бяха трогнати. Беше недоволен от нещата в живота, все имаше по нещо да липсва. Много често си припомняше блестящата грация на Валери дьо Вентадур, която беше хвърлила своето очарование над всички кръгове. Беше забравил дори своеобразната суета на Кастручио. Посредственият поет му се виждаше сега по-малко посредствен. Но дори егоистичното добро разположение и сухото остроумие на Ферърс биха били приемлива размяна за грубата полировка и егоизма на завистливите умове и партизанските политици. „Ако това са цветята, какви трябва да са корените?“ — каза Малтрейвърс завръщайки се от едно събрание, на което присъстваха десетина от най-известните личности.

Той започна да чувства мъчителното главоболие на досадното доволство.

Но зимата преминаваше. Сезонът започна и Малтрейвърс се хвърли с останалите в неговия водовъртеж.