Едуард Литън
Бурен живот (34)

VIII

Имаше някаква тайна в чара на Алис Дарвил, която, въпреки особената й биография, бе причина тя да изглежда чиста и приятна, както в очите на един претенциозен човек като Ърнест Малтрейвърс, тъй и в тези на един човек, така повлиян от всичките светски мисли и теории, какъвто беше умният банкер от град С. Това цвете беше поникнало между нечисти и омразни неща, сякаш за да се запази свойствената божественост и грация на човешката природа, за да се възхвали Бог там, където човешката природа е била най-много принизявана от социалното зло, където светлината на самия Бог е била най-много потъмнявана. Всеки, който внимателно е наблюдавал живота, трябва да признае, че такива контрасти, макар и рядко, случайно се срещат. Ние сме взели Алис Дарвил от живота и можем да декларираме, че не сме преувеличили каквото и да е от портрета й. По един или друг начин в нейното оригинално формиране се е намирала щастливата наклонност на зародиша към Чистото и Светлото. Защото въпреки Хелвеций, опитът ни учи, че макар и образованието и обстоятелствата да могат да променят масата, самата природа понякога образува индивида и хвърля в материята или в духа толкова много красота или безформеност, че нищо не може съвършено да подчини оригиналните елементи на характера. От сладки някой вади отрова, от отрова друг извлича сладки. Но ние често, размишлявайки върху психологическата история на Алис Дарвил, мислим, че една от причините, още рано тя да не се е заразила от това, което е ставало около нея, е било късното развитие на умствените й способности. Дали бруталността на баща й е подействала в детството й чрез нервите на нейния мозък или не? Може положително да се каже, че докато тя не беше познавала Малтрейвърс, докато не беше обичала, докато не беше обичана, умът й бе останал вдървен и заключен. Вярно е, че Дарвил не я беше учил, нито й беше позволявал да научи нещо, но само това невежество не би било нищо за един бърз и наблюдателен ум. Това притъпяване на самите чувства се оказваше като броня между ума и лошите неща около нея… Това беше грубата обвивка, направена, за да понася грубостта при лошо време, която пеперудата можеше да скъса в удобния сезон. Алис схващаше, разбираше малко или нищо, докато бе намерила един вдъхновител, който въодушевява както животните, така и хората. Който прави от кучето (в първобитно отношение едно от най-долните животни) един приятел, един пазач и му повдига инстинкта до половината път към височината на разума.

Банкерът имаше много хубаво мнение за Алис и когато си отиде у дома, научи с голяма болка, че тя е болна. Алис остана под неговия покри тази нощ и старата жена, негова роднина и гувернантка, й прислужваше. Банкерът спа малко и на сутринта лицето му беше много бледо.

На разсъмване Алис потъна в дълбок и освежителен сън. Когато се събуди, научи от една бележка, оставена от хазяина й, че баща й е напуснал къщата и тя може безопасно да се завърне. Едри сълзи, последвани от продължителна и признателна молитва, допринесоха за възстановяване на ума и нервите й. Колкото и да бяха непълни понятията на тази млада жена за добро и лошо, тя можеше да почувства претенциите на своя баща (колкото и да бе той престъпен) върху детето си, защото чувствата в нея бяха тъй добри и верни, че заместваха до голяма степен принципите. Тя знаеше, че не би могла да живее под един покрив с ужасния си баща, но при все това чувстваше едно угризение на съвестта при мисълта, че той е бил изпъден от този покрив, изоставен и беден. Тя побърза да се облече и да се види с банкера. Той беше извънредно доволен, че е изпреварил нейните мигновени и неволни намерения с това, което беше уредил с Дарвил. Той съобщи на Алис условието, което беше направил с баща й. Тя се разплака и започна да целува ръката му. Тайно реши, че ще работи усилено, за да може да направи отпуснатата сума по-голяма. О, ако можеше нейният труд да освободи баща й от необходимостта да има тъмни източници за издръжката си! Уви! Когато престъпността стане навик, тя е като всички пороци, търси се възбудата от тях. Ако Лука Дарвил внезапно наследеше богатствата на Ротшилд, той пак щеше да продължава да е престъпник по един или друг начин, освен ако досадата събуди съвестта му, тогава донякъде би имало опасност за живота му от промяната на навиците.

Нашият банкер винаги приемаше вида на трогнат повече от моралните чувства на Алис, отколкото от физическата й красота. Например, нейната любов към детето й му правеше силно впечатление и той винаги гледаше към нея по-нежно, когато я виждаше да прегръща малкото дете без баща, чието здраве сега беше деликатно и разклатено. Трудно е да се каже дали беше съвсем влюбен в Алис, фразата е много силна, може би, за да бъде приложена към един човек преминал петдесетте с достатъчно вълнения и изпитания. Чувствата му към Алис, намеренията, които той имаше към нея, бяха от много сложно естество. Той придружи Алис този ден до дома й като говори малко по пътя, може би защото неговата роднина ги придружаваше и той не искаше да говори много пред нея. Накратко, предупреди Алис да не съобщава на никого, че нейния посетител е бил баща й. Тя все така започваше да трепери щом се заговореше за него. Банкерът също счете за благоразумно да се довери до известна степен на прислужницата на Алис. Дръпна я настрана и й каза, че неприятният чужденец от миналата вечер е бил един далечен роднина на госпожа Бътлър, който вследствие на пиянство е тръгнал по лоши пътища. Банкерът прибави по един важен начин, че той вярва, че след сериозния разговор, който е провел с него, този лош човек си е отишъл с променен ум при семейството си. В заключение той се обърна към своята роднина с думите:

— Но, драга Хана, ти знаеш, че си една възвишена личност и си запазена от вулгарния грях на неограниченото клюкарство. Не споменавай на никого за това, което се случи. Това няма да е добро за госпожа Бътлър. Може да навреди и на този човек, който сега е добре, по-добре отколкото изглежда, и който, надявам се, с Божията помощ да се разкае искрено. Надявам се скоро да мога да изпратя внука ти в Свободното училище.

Банкерът беше достатъчно хитър да забележи, че е постигнал целта си. Върна се у дома напълно доволен от начина, по който беше свършена работата. Но ето че беше посрещнат от един местен съдия.

— Ха! — каза последният. — Как сте, драги господине? Знаете ли, че полицаи от Бау стрийт са дошли тук, за да търсят някакъв разбойник, който е избягал от затвора? Той е един от най-решителните и опитни крадци в Англия и полицаите са подушили, че се намира в нашия град. Самите му кражби са издали пътя му. По-миналия ден е задигнал от един господин часовник и го е оставил полумъртъв на пътя. Това е станало само на тридесет километра от тук.

— Боже мой! — каза банкерът развълнуван. — И как е името на този жалък разбойник?

— Има много титли, например, на някакво испанско величие, но мисля, че последното име, което е използвал, е Ватц.

— О! — каза нашият приятел облекчено. — Добре, намерили ли са го полицаите?

— Не, но са по дирите му. Едно лице, отговарящо на неговото описание, е било видяно на разсъмване тази сутрин от един човек, близо до една пивница. Полицаите са след него.

— Надявам се, че ще си получи заслуженото. Престъплението никога не остава ненаказано на този свят. Моите поздрави на госпожата ви. Как е малкият Джон? Добре! Радвам се за това. Хубаво момче е малкият Джон. Довиждане.