Едуард Литън
Бурен живот (48)

XIII

След като Малтрейвърс се успокои и възстанови от първия удар на тази неочаквана среща и от продължителното разочарование, което я последва, той започна да изпитва особен вид щастие и задоволство. Алис не живееше в бедност и лишения. Тя не се хранеше с неосветения хляб на порока и не печелеше горчивите надници на тежкия труд. Той видя, че тя беше в порядъчна среда. Един черен кошмар, който го навестяваше често по времето на удоволствията и успехите, беше премахнат. Вече дишаше по-спокойно; можеше по-леко да спи. Съвестта му не можеше повече да казва: „Тази, която е спала на гърдите ти, е една скитница по земното кълбо, изложена на всякакви изкушения, загиваща може би от лишения.“ Той се примири и започна да гледа на бъдещето по-смело и по-гордо. Беше ли тя омъжена за онази сериозна личност, с която я беше видял? Беше ли това дете плод на техен брачен съюз? Почти вярваше, че е така — по-добре тя да бъдеше загубена, отколкото унищожена. Бедната Алис!

Ърнест Малтрейвърс се почувства друг човек. Облекчението на съвестта му оказа влияние върху неговия труд.

Впусна се в модния свят и, за негово учудване, срещна ласкателство. Препоръчителните писма, които беше донесъл Цезарини от Париж, бяха адресирани до влиятелни личности в Англия, Както и до влиятелни личности във. Франция. Но Цезарини се оказваше изтъркан младеж, шурей на известен член на френската Камара. Малтрейвърс, от друга страна, го представи на литератори, които се възхищават от автори-несъперници. Особеният костюм на Цезарини, който би предизвикал негодувание, ако беше носен от англичанин, ги очарова. И тъй като едно от най-силните му чувства беше завистта към Малтрейвърс, той се възхищаваше, когато му казваха, че е много по-интересен от последния, който се носи като другите хора. Изтънченото общество, за което мадам Дьо Стал правилно казва, че покварява леките умове и засилва силните, завърши разрушението на всичко, което беше мъжествено в ума на Цезарини. Той скоро свикна да ограничава желанието си за успехи и отличие само в блестящите салони и суетността му започна да се задоволява с трохите, от които лъвското сърце на истинската амбиция се отказва презрително. Но това не беше всичко. Цезарини завиждаше и на по-голямата състоятелност на Малтрейвърс. Неговото богатство се състоеше от малкия капитал — осем или девет хиляди лири и намиращ се сред най-богатото общество в Европа, той не споменаваше за него. Той започна да говори изобщо за богатства и само за богатства, и младите дами го слушаха с голям интерес, когато правеше това. Спечели си репутацията на богат човек и тъй като беше твърде суетен, това му правеше удоволствие. Той се стараеше да поддържа това. Купуваше коне, раздаваше скъпоценности, започна любов с една четиридесет и две годишна маркиза, отдаде се на хазарта. И така заслиза бързо към разорението.