Едуард Литън
Бурен живот (44)

IX

Ърнест прекара няколко дни като гост на лорд Донингдейл и всеки ден излизаше на езда с Валери, но това винаги ставаше с голяма компания. Всяка вечер разговаряше с нея, но всеки можеше да чуе това, което те говореха. Фактически, симпатиите, които някога съществуваха между младия фантазьор и гордата, недоволна жена, бяха почти изчезнали.

Подтикнат към по-широки и по-велики цели, Малтрейвърс не беше вече фантазьор.

Свикнала към дреболиите в живота, които някога мразеше, Валери се беше приспособила към обичаите и мислите на обществото. Тя нямаше вече превъзходството в мъдростта над Малтрейвърс.

При все това Ърнест проявяваше голям интерес към нея и тя изглежда се гордееше с неговата кариера.

Една вечер Малтрейвърс се присъедини към един кръг, председателстван от мадам Дьо Вентадур, която беше необикновено въодушевена. По един хубав, женствен начин тя говореше на различни теми — философия, поезия и балансирането на силите в Европа. Ърнест я слушаше възхитен, но не очарован. При все това у Валери имаше нещо неестествено тази вечер, тя говореше като че ли насила.

— Добре — каза мадам Дьо Вентадур, като завърши изведнъж едно въодушевено описание на френския двор, — нашият разговор е прекъснал музиката. Видяхте ли как лорд Донингдейл я спря с един поклон към мен, като че ли искаше да каже с неговия дворцов упрек — да, тя няма да ви смущава, госпожо.

Французойката стана и като се промъкна през кръга около себе си, се оттегли към най-отдалечения край на стаята. Ърнест я проследи с очи. Тутакси тя му кимна с глава, той се приближи и седна до нея.

— Господин Малтрейвърс — каза Валери с нежен глас, — аз не съм ви изказала до сега възхищението си от вашия гений. Във ваше отсъствие книгите ви са ми били винаги скъпи приятели. Тъй като ние скоро ще се разделим пак, нека изкажа мнението си искрено и без комплименти.

Това отвори път за разговор, който се приближаваше повече към миналото. Но Ърнест беше предпазлив и Валери следеше неговите думи и погледи с интерес, който не можеше да прикрие внимание, което клонеше към разочарование.

— Приятно е да се изкачи една планина — каза Валери, — при все че е уморително. При все че облаците може да не ни позволяват да имаме гледка от върха, това е едно преживяване, което ни доставя голямо удоволствие, и което изглежда почти като резултат от усилията на обикновения човешки инстинкт, който ни кара да желаем да се издигаме, да излизаме над обикновеното равнище на живота. Подобно удоволствие вие може би изпитвате чрез интелектуалните амбиции, в които умът е пътешественика.

— Не е амбицията, която доставя удоволствие — отговори Малтрейвърс, — а следването на подходящия за нашия вкус път, който, като свикнеш с него, ти става мил за кратко време. Моментите, в които поглеждаме към работите си, и си въобразяваме, че седим под Вечните Лаври, са малко. Това е самата работа, която ни интересува и възбужда. И най-после сухотата на труда придобива приятността на навика. Но в интелектуалния труд има и друго очарование, ние ставаме по-интимни със собствената си природа. Сърцето и душата изглежда стават приятели, а чувствата и стремленията се съединяват. Тъй че ние никога не сме без общество, ние никога не сме сами. Всичко, което сме прочели, научили и открили, ни прави компания. Това е приятно — прибави Малтрейвърс, — за онези, които нямат скъпи връзки във външния свят.

— А с вас така ли е? — попита Валери със смирена усмивка.

— Уви, да! И откакто съм победил едно чувство, мадам Дьо Вентадур, аз почти мисля, че съм изживял способността да обичам. Мисля, че като култивираме твърде много разума или въображението, у нас се изгубва до известна степен възприемчивостта ни към хубавите впечатления от реалния живот. От леността, казва един Римски поет, любовта поддържа пламъка си.

— Вие сте много млад, за да говорите така.

— Аз говоря това, което чувствам.

Валери не каза нищо повече.

След малко лорд Донингдейл се приближи до тях и им предложи да направят екскурзия на другия ден, за да разгледат развалините на един стар манастир, който се намираше само на няколко километра далеч.