Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Alice, or the Mysteries, 1838 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Петър Краев, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,8 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Едуард Литън. Бурен живот
Английска. Второ издание
ИК „Орион“, София, 1994
ISBN: 954-8615-02-9
История
- — Добавяне
XIII
Къщата на Кливлънд беше италианска вила, приспособена за английския климат. През една йоническа арка се влизаше във владение от осемдесет или сто акра, което бе добре залесено и изкуствено наредено. Пътят минаваше през зелена поляна със стари дървета, заобиколени от изобилни храсти и цветя в кошници, обвити с пълзящи растения или цъфтящи във вази, поставени с вкус и с класическо внимание на подходящи места. Стари бръшляни и скромно навеждащи се върби бяха особено и изкусно наредени от притежателя. Без да бъде отрупано или изтънчено обработено, цялото място излъчваше разнообразна, култивирана красота; въздухът придобиваше различна миризма от различните растения при всяко завиване на пътя и цветовете на растенията, както и листата, се различаваха при всяка гледка.
Най-после, на една полянка, снишавайки се към прикътано езеро, отрупано с липи и кестени, зад което имаше гъста гора, се открои самата къща, която получи изведнъж своя завършен, коронован вид. Тя бе дълга и ниска. Колони подпираха покрива и се простираха по цялото протежение, издигнати над основите, с вид на покрита тераса; широки стълби с масивни стълбове, вази с алое и портокалови дървета водеха към полянката; под клоните бяха наредени статуи, римски антики и редки чуждестранни сувенири. От другата страна на езерото друга тераса, твърде широка, украсена, на дълги интервали с урни и скулптурни работи, бе в контраст с хълмистия и сенчест отсрещен бряг и разкриваше през неочаквани отвори между дърветата широки изгледи към хоризонта с гордата Темза, която се виеше в мъглата. Вътрешността на къщата съответстваше на фасадата. Всичките главни стаи, както и спалните, бяха на един етаж. Малка, но висока осмоъгълна зала водеше към четири последователно и богато подредени стаи. На единия край се намираше сравнително малка столова, таванът на която беше боядисан с ярки бои, а по стените бяха нарисувани приятни изгледи доста сполучливо. До прозореца имаше вдлъбнатина в стената, дето беше поставена статуя, копие на пеещата фауна. От тази стая се отиваше в картинна галерия, в действителност необогатена с безсмъртни скъпоценности, с каквито претендират за величие принцовете. Кливлънд притежаваше богатството на обикновен джентълмен и, понеже го управляваше с предпазлива икономия, то задоволяваше всичките му изтънчени желания. Картините бяха серии — някои оригинални, някои копия (а копията бяха, в повечето случаи, най-добрите) — на любимите художници на Кливлънд. И беше обяснимо защо измъченото и замислено лице на паната се оказваше на централно, почетно място. От тази стая се отиваше в библиотеката, най-голямата стая в къщата, която беше забележителна както с големината си, така и с украшенията си. Тя беше около двадесет метра дълга. Етажерките бяха украсени с бронзови бюстове, докато поставените в открити сводове, на интервали, статуи с особени огледала придаваха на всичко вид на галерия с лице, отворено от наредените с книги стени, и още — усещаше се във всичко една класическа мекота, една почивка за очите, прозорците, които бяха обърнати към колоните и открояваха възхитителна гледка към скулптурните работи, цветята, терасите и езерото навън хармонираха тъй добре с тези сводове, щото действителната гледка почти уверяваше, че всичко е изработка на някоя майсторска ръка от поетичните градини, които още украсяват хълмовете на Рим. Кливлънд беше голям любител на скулптурата. Той я обичаше не само заради нейната красота, но и за интелектуалния ефект, който тя придава, където и да се намира. Отражението върху ума и вкуса на човека, причинено от постоянната гледка на паметници на единственото незагиващо изкуство, което прибягва до физически материали, е неизказуемо. Гледайки гръцки мрамор, ние се запознаваме почти несъзнателно с характера на гръцкия живот и литература.
— Гледате ли някога латинския превод, когато четете Есхил? — попита веднъж един ученик Кливлънд.
— Този е моят латински превод — каза Кливлънд, показвайки към Лаокоон, свещенослужителя на Аполон в Троя.
От библиотеката се отиваше в малък кабинет за любопитни стари вещи и медали. Друга една врата от библиотеката водеше към коридор, който свързваше главните спални; най-близката врата беше тази на частната стая за занятия на Кливлънд, която се съобщаваше с неговата спалня.
Господин Кливлънд беше предупреден бързо от стражата си и прие младежа с гостоприемна усмивка, при все че очите му бяха влажни и устните му трепереха — тъй като момчето приличаше на баща си! — едно ново поколение започваше нашествието си за Кливлънд.
— Добре дошъл, драги ми Ърнест — каза той, — тъй съм радостен задето те виждам, затова няма да ти се сърдя за твоето мистериозно отсъствие. Ето я твоята стая, виждаш името си над вратата — тя е по-голяма от тая, която си имал досега, тъй като си вече мъж. Виждаш, че си близко до колоните. Но какво е станало с теб, драгото ми момче? Колко бледен изглеждаш! Бъди весел… бъди весел. Добре, аз сам ли трябва да се развеселя, или ти ще ме заразиш…
Кливлънд излезе бързо — той се замисли за изгубения си приятел. Ърнест потъна в първия стол и закри лицето си с ръце. Слугата на Кливлънд влезе, разшета се в стаята, разтвори куфара и приготви вечерните дрехи. Но Ърнест нито погледна, нито проговори; първият звънец удари; вторият удари още по-силно, но той не ги чу. Беше напълно обзет от чувствата си. Първите звуци от благия глас на Кливлънд бяха докоснали една мека корда, която в разстояние на месеци на загриженост и възбуждение се беше притаила в тъга, но никога не се беше проявила чрез сълзи. Нервите му бяха разклатени — тези здрави млади нерви! Когато най-напред видя Кливлънд, той си спомни за починалия си баща, но след като погледна около приготвената за него стая и забеляза вниманието, което беше положено за неговите удобства, и видя нежните спомени в най-дребните неща навсякъде, пред него изпъкна Алис, внимателната, смирената, привързаната, изгубената за него Алис. Учуден от забавянето на прислугата си, Кливлънд се върна в стаята; Ърнест седеше мирно, закрил лицето си с ръце. Кливлънд положи нежно ръка на рамото му и Малтрейвърс заплака като дете. Лесно беше да се извикат сълзи в очите на този младеж; една великодушна или нежна мисъл, една стара песен, най-простата мелодия, бяха достатъчни за това. Но буйната и ужасна страст го завладяваха първи път истински и той вече бе познал бурната горчивина!