Едуард Литън
Бурен живот (40)

V

— Да — каза Дьо Монтен, — съдбата ми също ме настигна. Аз съм член на Камарата на депутатите и посетих Англия по търговски работи. Намерих се във вашата околност и разбира се, не можах да устоя на изкушението. Ще ви бъда гостенин за няколко дни.

— Поздравявам ви сърдечно за вашите успехи. Вече чух за издигането ви — каза Малтрейвърс.

— Връщам поздравленията с еднаква топлота. Вие доказвате моите пророчества. Четох вашите работи с голяма гордост за нашето приятелство.

Малтрейвърс леко въздъхна и се полуобърна.

— Желанието за известност — каза той, — се развива в нас и се превръща в болест. Отначало, изглежда, е достатъчно да се придобие известен кредит, и да се допринесе нещо към общия капитал, обаче постигне ли се това, се явяват нови видения. Тогава ние виждаме грамадната разлика между известността и славата. Между днешното и вечното.

— Това е вярно — отговори Дьо Монтен, — но не мислите ли, че мъртвите са чувствали същото, когато са преминавали за пръв път пътеката към живота, който е след живота? Продължавайте да образовате ума си, да засилвате чрез упражнения гения си, да се стремите да просветите или да обучите нацията си. Дори да предположим, че не успеете напълно във всичките цели, които си поставите, да предположим, че вашето име се смеси с вашата пръст, вие пак ще сте прекарали живота си много по-благородно, отколкото мързеливото стадо. Да допуснем, че вас няма да ви сполети съдбата да спечелите едно второстепенно име, но вие не можете да кажете, че не сте се подготвили за една по-висша съдба, която да ви дава възможност да работите в един свят не от хора, а от духове. Силите на ума са неща по-малко безсмъртни от чувството за личността. Техните придобивки ни придружават във вечния прогрес и ние може да добием по-висока или по-ниска степен на развитие, пропорционално на подготовката на нашия интелект чрез упражнение. Да разбираме и да изпълняваме нареденото от Бога. Умният човек е по-близо до ангелите от глупавия. Това може да е апокрифна догма, но не е невъзможна теория.

— Но ние не можем да се лишим от хубавите удоволствия на живота сега, като поддържаме надеждата, която доста правилно допускате да е апокрифна. Нашите знания могат да отидат напразно пред очите на Всезнаещия.

— Много добре! — усмихна се Дьо Монтен, — но отговорете ми честно. В преследването на интелектуални амбиции, лишавате ли се от хубавите удоволствия на живота? Ако е така, вие не преследвате това правилно. Тези преследвания трябва да усилят чувствата ви към подобни удоволствия, които могат да бъдат истинското отпускане в живота. И така, Малтрейвърс, аз виждам, че ви предстои успешна кариера, и не мога да ви позволя да спрете в началото.

— Вие не виждате всичките клевети, които са вече направени против мен, при това от умни хора!

— Денис е бил умен човек и е казал същото за вашия папа. Мадам дьо Севине е била умна жена, но е мислила, че Расин никога няма да бъде много прочут. Милтон не е видял нищо в първите опити на Драйдън. Аристофан е бил добър съдия на поезията, при все това се е произнесъл зле за Еврипид! Всичко това е банално, но вие изказвате аргументи, които биват оборвани от баналността.

— Но неприятно е да не се отговори на нападките, да не се отвръща на неприятелите.

— Тогава отговаряйте на нападките и отвръщайте на неприятелите си.

— Ще бъде ли разумно?

— Ако ви доставя удоволствие, да!

— Хайде, Дьо Монтен, вие разсъждавате по сократски. Аз ще ви попитам ясно и кратко: бихте ли посъветвали един автор да воюва с литературните си нападатели?

— Нека воюва, но рядко. От негова полза е да се държи така, че да прилича на човек, когото не е благоразумно да предизвикват твърде често. Светът е винаги на страната на автора, против критиците. И авторът винаги трябва да помни, че всъщност е една държава, която понякога трябва да воюва, за да запази мира. Избора на времето за война или мир трябва да се предостави на дипломацията на държавата, което ще рече на разума.

— Вие ще направите от нас политически машини.

— Аз считам, че поведението на всеки човек трябва да прилича повече или по-малко на машина, защото тя е победа на ума над материята. Правилното равновесие на всички сили и страсти прилича на машина. Нека бъде така. Природата е искала да направи от света, от създанията си, от самия човек машина.

— Човек дори и в страстите си трябва да бъде машина, според вашата теория.

— Човекът би бил много бедно същество, ако не беше страстта, но понякога той е на много неправилен и глупав път, когато неговата страст се отнася към погрешна личност, ако е на погрешно място или в погрешно време. Но достатъчно говорихме, вече стана късно.

— А госпожата ви кога ще посети Англия?

— О, страхувам се, че няма да бъде скоро. Но вие ще се видите с Цезарини, тази или следващата година. Той е уверен, че не сте се погрижили за неговите поеми и ще дойде тук, щом се освободи от леността си, за да изобличи предателството ви в един хаплив предговор на някоя сатира.

— Сатира!

— Да, мнозина от вашите поети са си пробили път чрез сатира и Цезарини мисли, че ще постигне това по същия начин. Той не е тъй предвидлив като колегата си принц Лука. Лека нощ, драги ми Ърнест.