Едуард Литън
Бурен живот (14)

XIV

Тесният залив между Младостта и Мъжествеността ние преминаваме деветдесет на сто по моста на въздишките. Този интервал обикновено бива зает от някоя измамена или разочарована любов. Интелектът е затвърдял от огъня, през който е преминал. Умът се е възползвал от развалините, причинени от всяка страст, и ние можем да очертаем пътя си към благоразумието с помощта на тъгите, които сме преживели. Но Малтрейвърс се намираше още на моста, където често, както умът, така и тялото, биват слаби. Кливлънд остроумно откри, че чувствата му вземат участие в промяната, която той със съжаление вижда, но имаше деликатността да не изтръгне от младежа признание за нея. Полека-лека се привърза тъй силно към сърцето на Ърнест, че една вечер му каза всичко. Като светски човек, Кливлънд се радваше, че нещата не са отчайващи, но се страхуваше от някаква връзка с женена жена. Разбира се, като човек, който превъзхождаше света изобщо, той симпатизираше на нещастното момиче, което Ърнест му описа искрено и непреувеличено ласкателно, и той се въздържа от утешения, които биха били безполезни. Чувстваше действително, че Ърнест не е човекът, който може да изневери на разцвета на мъжествеността си заради една сянка от храст; че с един такъв кръвен, буен и здрав темперамент той най-после ще се съвземе от отпадналостта си, и ако това би му дало известно предупреждение, не би се отклонил съвършено от гризенето на съвестта. Той знаеше също, че малцина стават велики писатели, или велики хора (и си въобразяваше, че Ърнест е роден да бъде един от тях), без жестоките чувства и страстните борби, през които Вилхелм Майсторът на Действителния Живот, трябва да премине чиракуването си и да достигне Майсторската Степен. Но най-после той беше сериозно загрижен за здравето на момчето. Една постоянна мрачност изглежда го водеше към гроба. Напразно Кливлънд, който тайно го насочваше към обществена кариера, се мъчеше да възбуди амбицията му — духът на момчето изглеждаше съвършено съкрушен и посещението на някоя политическа личност, или споменаването на някой политически труд, го принуждаваха да отиде в уединената си стая. Най-после неговата умствена болест взе друг обрат. Той стана изведнъж съвсем болезнен, ако не фанатичен — щях да кажа религиозен, но тази не е подходящата дума, нека го нарека псевдорелигиозен. Здравият му разум и култивираният му вкус не му позволиха да се възхищава от бесните трактати на неучени фанатици — притихна с добрите и прости елементи на Светото писание и се закле в един мрачен и интензивен фанатизъм. Той не виждаше Бащата Бог, но ден и нощ бленуваше само за Него. Потреперваше до бледност от собствените си въображения, и както земята, тъй и небето, еднакво изглеждаха черни с вечния гняв. Тези признаци съвършено осуетиха надеждите на Кливлънд и го объркаха. Той не знаеше какво лекарство да употреби и учуден видя, че Ърнест започва да прилича на него. Възвишените му стремежи, сериозните му занятия бяха считани от младия, но сериозен ентусиаст за мизерни забавления на Манон — бога на олицетворените богатства в Светото писание. Беше вероятно Ърнест Малтрейвърс да умре в някоя лудница.