Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (95)

95.

Днес за пръв път от пет години Бентън разговаряше със сенатор Франк Лорд, като и двамата използваха улични телефони. Бентън не можеше да пропъди от ума си комичността на ситуацията, когато си представяше как безупречно издокараният сенатор Лорд шофира от дома си в Северна Вирджиния на път към Капитолия и спира на една бензиностанция, за да говори от уличен телефон. Бентън бе уговорил разговора, след като късно снощи получи един доста неочакван имейл от сенатора.

„Неприятност — пишеше в него. — Утре 7:15. Остави телефонен номер.“

Бентън му изпрати с обратен имейл номера на телефона, от който говореше в момента и който бе избрал предварително предната вечер. По възможност винаги избирай най-простото и очевидно решение. Изглежда, че собствените му педантично обмислени и сложни комбинации се разпиляваха на вятъра.

Той се облегна на една стена, наблюдавайки очукания си „Кадилак“, като следеше дали някой не минава покрай колата или не проявява интерес към самия него. В мозъка му бяха задействани всички възможни аларми. Сенатор Лорд му каза за писмото на Шандон до Скарпета — онова с калиграфския почерк.

— Как разбра за него? — попита го Бентън.

— Джейми Бъргър ми се обади снощи у дома. Притеснена е, че Шандон е заложил капан и Скарпета ще се набута право в него. Бъргър иска помощта ми. Хората забравят, че и моите пълномощия са ограничени. Е, поне враговете ми не го забравят.

Сенаторът искаше да изпрати в Батън Руж цял взвод федерални агенти, но дори и той не можеше да се пребори със закона. Спецекипът на Батън Руж трябваше да покани ФБР да участва и да помогне на следствието с всякаква практическа помощ. При тези серийни отвличания или убийства, каквито бяха в действителност, съществуваше непреодолима юридическа пречка срещу самоинициативни действия от страна на федералните. Дотук нямаше нарушение на федералните закони.

— Проклета некомпетентност — каза сенатор Лорд. — Какви неграмотни глупаци има там!

— Вече наближава — каза Бентън в слушалката. — Писмото означава, че евентуалната развръзка наближава. Но не е каквато аз исках. Което е лошо, много лошо. Не се тревожа за себе си.

— Има ли начин положението да бъде овладяно?

— Аз съм единственият, който знае как. Но ще трябва да се разкрия.

Последва дълга пауза, след което сенаторът неохотно се съгласи:

— Да, така е. Но веднъж случи ли се, няма връщане назад. Не можем да повторим процедурата. Ти наистина ли…?

— Налага се. Писмото променя драматично нещата, а ти знаеш състоянието й. Той я примамва там.

— Тя е там в момента.

— В Батън Руж? — Бентън се уплаши.

— Тексас. Имам предвид Тексас.

— Господи! И там не е добре. Не, не, не. Писмото. То е истинско. Тексас вече не е безопасен за нея.

За миг си представи как Скарпета посещава Шандон. Отначало имаше тактически и лични причини да иска тя да направи точно това. Но ако трябваше да е честен пред себе си, не мислеше, че тя ще го направи. Не го вярваше, колкото и да се стараеше. Сега тя вече не биваше да бъде там. Господи!

— В момента е там — напомни му сенаторът.

— Франк, той ще го използва, за да избяга.

— Не виждам как. Не и от онова място. Независимо колко е умен. Ще ги предупредя веднага.

— Той е повече от умен. Идеята е следната: Ако той я примамва в Батън Руж, значи планира тя да бъде там. Познавам го. Познавам го. Тя ще поеме към Батън Руж още щом напусне Тексас. Освен ако не й препречи пътя още там, в Тексас, стига да може да действа толкова бързо. За щастие не може. Но така или иначе тя е в сериозна опасност. Не само заради него, но и заради съюзниците му. Те трябва да са в Батън Руж. Брат му сигурно е там. Убийствата вече придобиват смисъл. Той ги извършва. А тя вероятно му помага. След като все още не е заловена, предполагам, че той и Бев Кифин са заедно и се укриват.

— Но отвличането на жени не представлява ли огромен риск за хора с тяхната известност, издирвани от закона?

— Той скучае — отвърна просто Бентън.