Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (28)

28.

На кея „Джакс Боут“ гъмжеше от влекачи, речни катери, рибарски, плоскодънни лодки и леки моторници, завързани за стълбовете покрай лабиринта от разнебитени докове, осеяни със стари гуми.

Върху калния бряг бяха изтеглени няколко пироги и един изгнил скутер, който повече нямаше да тегли водни скиори. Паркингът бе потънал в мръсотия и на бензиностанцията имаше само две колонки — за обикновен бензин и дизел. Джак работеше от пет сутринта до девет вечерта в единствената стая, която служеше за офис. На олющената стена беше закачено корабно въже. Календарът над старото метално бюро бе със снимки на лъскави моторници — от скъпите, които вдигаха до шейсет мили в час.

С изключение на климатика на прозореца и химическата тоалетна зад сградата, Джак не разполагаше с никакви съвременни удобства. Не че това го вълнуваше особено. Израснал в нищета, той бе готов да понесе всякакви лишения, за да остане там, където се намираше — в света, изпълнен с вода, водни твари и дървета, драпирани с мъх.

За онези, които посещаваха кея му, връзването на лодката и отскачането до града за провизии бе нещо нормално. Хората, които оставаха по-дълго от седмица да ловят риба из лиманите и речните ръкави, трябваше да паркират колите и влекачите на лодките си на кея. Не се замисляше за белия джип „Чероки“, сбутан между камионите, нито за колите в отдалечения край на паркинга. Гледаше си работата, независимо че бе развил силен като обоняние усет към хората. Още от първия ден Блатната жена изпрати към него мощни сигнали — това беше преди около две години. Тя не си губеше времето в празни приказки.

Бев Кифин повдигна капака и измъкна плажната си чанта. Застана с гръб и спусна котвата, след което метна два гумени маркуча към едната бензинова колонка. Джак й махна отдалеч и се запъти с бърза крачка към нея.

— Да пукна, ако това не е Блатната жена! — викна той. — Да те сваля ли на брега?

Кеят бе осветен и насекомите жужаха на гъсти досадни облаци в жълтата светлина на лампите. Джак й хвърли въжето от кея.

— Ще я оставя тук за няколко часа. — Бев направи полувъзел и го преметна около металните пръти. Вдигна брезента и остави празните бензинови туби върху кея. — Напълни ги. Какви са ти цените тези дни?

— Долар и осемдесет и пет.

— Мамка му! — Бев скочи върху дока с изненадваща за размерите си лекота. — Това е пладнешки обир.

Джак се засмя.

— Не аз определям цените на бензина.

Той бе висок и плешив, тъмен и силен като кипарис. Бев никога не го беше виждала без лекясаната от пот оранжевата шапка „Харли Дейвидсън“ и без вечната щипка тютюн в устата.

— Идваш и си отиваш? — Той плю, изтри уста с опакото на луничавата си чепата ръка и й помогна да изправи кормилото на лодката.

— Ще прескоча само до магазина.

Тя бръкна в плажната чанта, откъдето извади ключ, завързан за тънка риболовна корда — в случай, че случайно го изпуснеше във водата. Погледът й обходи препълнения паркинг и се спря на джипа „Чероки“.

— Ще го запаля с манивелата, че акумулаторът може да е свършил.

— Даже и да е свършил — увери я Джак, докато нареждаше четирите туби до колонката, — знаеш, че ще го накарам да тръгне.

Бев го наблюдаваше как кляка и вкарва маркуча във всяка туба, докато колонката отброява парите. Тилът му й напомняше за кожата на алигатор. Тя идваше при него десетки пъти годишно, като напоследък бе зачестила, а той нямаше понятие коя е, което беше добре за него. Тя се запъти към джипа, разтревожена, че може би и той се нуждае от бензин, тъй като не си спомняше да го е зареждала последния път.

Отключи вратата, вмъкна се вътре и превъртя ключа на стартера. Колата се помръдна след третия опит и Бев си отдъхна, виждайки, че резервоарът е пълен до половината. Щеше да го напълни на някоя бензиностанция. Запали фаровете, излезе на заден ход и спря близо до кея. Докато вадеше парите от портмонето си, се взря в касовата бележка с присвити очи.

Джак изтри ръцете си с един парцал и я зачака да свали прозореца.

— Всичко четиридесет и четири долара и четиридесет цента — поясни той. — Ще натоваря тубите в лодката вместо теб и ще я наглеждам. Забелязах, че си взела и твоя приятел. — Имаше предвид пистолета й. — В лодката ли имаш намерение да го оставиш? На твое място не бих го зарязал там. И внимавай като стреляш по алигаторите с това нещо. Най-много да побеснеят.

Бев не можа да повярва, че щеше да тръгне, без да вземе пистолета. Тази вечер явно не беше с всичкия си, а и коляното я болеше.

— И преди да си тръгнеш — додаде тя, щом Джак скочи в лодката, — напълни трюма с лед.

— Колко лед? — Той взе пистолета, изкачи се на кея и внимателно го постави на задната седалка на джипа.

— Четиридесет и пет кила ще стигнат.

— Здраво ще пазаруваш, щом ти трябва толкова лед. — Джак тикна парцала в задния джоб на старите си мръсни работни панталони.

— Храната се разваля бързо.

— Това прави още двадесет долара. Свалям ти три долара от цената.

Бев му подаде две десетачки, без да благодари за отстъпката.

— Тръгвам си към девет часа. — Погледът му се плъзна покрай нея и надникна в потрошения джип. — Тъй че, ако не си се върнала дотогава…

— Няма да съм се върнала — отсече Бев и даде на заден ход.

Тя никога не се връщаше преди девет, тъй че напомнянето бе излишно.

Джак огледа предната врата откъм мястото до шофьора, сваления прозорец, липсващия лост за отваряне и счупения бутон за заключване.

— Знаеш ли, момиче, мога да ти ги поправя, ако решиш да ми оставиш ключовете.

Бев хвърли поглед към вратата.

— Няма смисъл. Само аз карам тази кола.