Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (110)

110.

Бентън шофираше известно време, след което се регистрира в хотел „Радисън“ под измисленото име Тони Уилсън.

Седна върху леглото в апартамента на хотела, като преди това пусна секрета и веригата срещу крадци на вратата. Беше помолил телефонът му да бъде изключен, не че очакваше обаждания. Служителите на рецепцията се отнесоха с разбиране. Той бе богаташ от Лос Анджелис и искаше уединение. Хотелът бе най-добрият в Батън Руж и персоналът му беше свикнал да настанява хора, които не използват прислуга и предпочитат да пристигат и да си тръгват дискретно. Не обичаха да ги безпокоят и рядко оставаха дълго.

Бентън свърза лаптопа си с модема в стаята. Вкара кода си, за да освободи заключването на новото черно куфарче, което умишлено бе изтъркал, влачейки го по пода и мебелите. Свали препаската на глезена си и постави върху леглото своя „Смит & Уесън“.

От куфарчето си извади два пистолета: джобен „Глок 27“, 40-ти калибър, с десет патрона, включително този в гнездото. Вторият и най-важен пистолет бе „Зиг Зауер П226 СЛ“, 9-милиметров, с шестнайсет патрона.

Можеше да носи и трите пистолета едновременно. Правил го бе и преди — „Смит & Уесън“ в препаската на глезена, 40-калибровия „Глок“, окачен на раменете, и 9-милиметровия „Зиг Зауер“ отзад на колана под кръста.

Допълнителните пълнители стояха в дизайнерски кожен калъф. Бентън облече свободно яке, размъкнати въздълги джинси, сложи шапка и тъмни очила с огледални стъкла и обувки „Прада“ с гумени подметки. Можеше да е турист. Можеше да работи в Батън Руж и едва ли някой щеше да му обърне внимание в този град, който изобилстваше от университетски преподаватели, някои от които ексцентрици, разсеяни студенти и самовглъбени учени на всякаква възраст. Можеше да е хетеро. Можеше да е хомо. Можеше да е и двете.