Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (9)

9.

Скарпета чакаше реда си на рецепцията на „Мариот“ и имаше чувството, че главата й всеки момент ще се пръсне. Нервната й система бе разбита от виното. Да му бяха сложили етикет с череп и кръстосани кости!

Неразположението, или по-точно махмурлукът, бе много по-тежко, отколкото бе признала пред Ник и с всяка изминала минута физическото и психическото й състояние се влошаваше. Тя отказа да даде на заболяването си диагнозата махмурлук (в края на краищата бе изпила само две чаши от проклетото вино), както отказа да си прости, че бе пила алкохол, продаван в картонена кутия.

От дългогодишен горчив опит знаеше, че колкото повече кафе пие след подобни авантюри, толкова по-зле се чувства, но въпреки това не спираше да поръчва цели кани кафе в стаята си. Караше на автопилот, вместо да се довери на уредите, както Луси обичаше да се изразява, когато леля й пренебрегваше познанията си и се осланяше на чувствата, докато накрая самолетът не се разбиеше.

Когато най-сетне стигна до рецепцията и помоли за сметката си, оттам й връчиха някакъв плик.

— Току-що пристигна за вас, мадам — обясни обезпокоеният администратор, докато откъсваше копието от сметката за апартамента и й го подаваше.

Пликът съдържаше някакъв факс. Скарпета заобиколи пиколото, което буташе количката с багажа й. Количката бе натоварена със сакове и три много обемисти твърди куфара, пълни с кутии с диапозитиви, които не си бе направила труда да качи на компютър. Показването на снимка на мъж, който се е гръмнал в главата с ловджийска пушка, или на дете, обгорено до смърт, не се нуждаеше от компютър или от специални ефекти. Прожектираните диапозитиви и раздадените снимки вършеха същата работа.

Факсът бе от секретарката й Роуз. Сигурно беше звъняла, докато тя се мъкнеше като пребита от асансьора до фоайето. Роуз пишеше само, че д-р Лание, следовател от Батън Руж, има голямо желание да разговаря с нея. Роуз бе записала и номерата на домашния, служебния и мобилния му телефон. Скарпета незабавно се сети за Ник Робилард и за разговора им, състоял се преди по-малко от час.

Тя изчака да се качи в таксито, преди да набере служебния номер на д-р Лание. Той вдигна лично.

— Откъде познавате моята секретарка и как я намерихте? — попита тя направо.

— От бившия ви офис в Ричмънд бяха така добри да ми дадат телефонния ви номер във Флорида. Роуз е много чаровна, между другото.

— Разбирам — каза тя, докато таксито се отдалечаваше от хотела. — Обаждам ви се от едно такси на път за летището. Можем ли да говорим по същество?

Резкият й тон се дължеше на раздразнението към бившата й служба. А не към самия Лание. Да дават телефонния й номер, който не е поместен в официалния указател, бе чист тормоз, не че не се бе случвало и преди. Някои от хората, които продължаваха да работят в Съдебна медицина, бяха останали верни на шефката си. Други се оказаха предатели, които се накланяха натам, накъдето ги теглеше властта.

— Ще приключим бързо — увери я д-р Лание. — Чудя се дали бихте преразгледали едно дело заради мен, д-р Скарпета? Делото е отпреди осем години и не беше разрешено. Една жена умира при съмнителни обстоятелства, явно от свръхдоза наркотици. Да сте чували за Шарлот Дард?

— Не.

— Току-що получих информация — не знам дали е вярна или не — но не ми се ще да я обсъждам по мобилен телефон.

— Убийството в Батън Руж? — Скарпета разрови из чантата си за лист и химикалка.

— Не, става дума за нещо друго. Но пак е в Батън Руж.

— Ваш ли е случаят?

— Беше. Бих искал да ви изпратя докладите, диапозитивите и всичко останало. Струва ми се, че не е зле да се поразровя отново в него. — Той се поколеба. — Не разполагам с особено голям бюджет…

— Никой, който ме търси, няма предвидени средства за консултант в бюджета — прекъсна го тя. — И аз нямах, когато бях във Вирджиния.

Каза му да й изпрати документите по случая с „Федерал Експрес“ и му даде адреса си.

Сетне добави:

— Да сте чували за следователка от Закари на име Ник Робилард?

Пауза, след което той каза:

— Разговарях с нея преди няколко месеца. Сигурен съм, че сте в течение какво става там.

— Няма как да не знам. Разтръби се по новините — отговори предпазливо Скарпета, надвиквайки се с натовареното улично движение.

Нито тонът, нито думите й издаваха, че разполага с лична информация по случаите. Доверието й в Ник обаче спадна с няколко пункта, тъй като я загложди съмнението, че се е обаждала на д-р Лание и му е разказала за нея. Трудно бе да се каже защо би го сторила. Вероятно бе решила на своя глава, че Скарпета може да му бъде много полезна, ако изобщо някога опре до нея. Може пък наистина да му трябваше за този вече приключен случай. Или пък се опитваше да установи контакт с нея, тъй като не бе в състояние да се справи сам със серийните убийства.

— Колко съдебни патолози работят при вас?

— Един.

— Ник Робилард ли ви се обади?

— Защо да ми се обажда?

— Това не е отговор.

— Не, по дяволите!